ДепартаментМузика

Галерия „УниАрт“

Организатори:
департамент „Музика“
Център за документи и архивни фондове

Със съдействието на БНТ и БНР

Водещ:
Проф. Павел Герджиков

Екип:
доц. д-р Ясен Захариев
д-р Александра Трифонова
Иван Звънчаров
ас. д-р Златка Ангелова

Участват:
Илиана Куртева-Кенова и Катерина Симеонова – Нов български университет

Боян Савов, Веселина Андреева, Климентина Гецова и Мирела Ябанджиева – НМА „Проф. Панчо Владигеров“

Пианисти-акомпанятори:
доц. д-р Албена Кехлибарева-Стоянова
Мира Искърова

ПРОФ. РАЙНА МИХАЙЛОВА
20 септември 1915, Русе – 07 април 2008, София (92 г.)

На 20 април 2000 г. удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишна творческа и педагогическа дейност в програмите на департамент „Музика“. По време на церемонията учениците на Райна Михайлова представят концерт.
Райна Михайлова дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 година в ролята на Марженка от операта „Продадена Невеста“ от Бедржих Сметана. Скоро след това е назначена за солистка и бързо натрупва солиден сопранов репертоар. Запомнящи се са нейните роли на Мими от „Бохеми" на Джакомо Пучини, Виолета от  „Травиата“ на Джузепе Верди, Неда в „Палячи“ на Руджиеро Леонкавало, Графинята от „Сватбата на Фигаро“ и Памина от „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт, както и няколко ярки образа в руски опери: Оксана в "Черевички“ на Пьотр Илич Чайковски, Антонида в "Иван Сусанин“ на Михаил Глинка, Марфа в „Царска годеница“ на Римски-Корсаков.

Проф. Райна Михайлова е един от основателите на департамент „Музикално-сценични изкуства“ (днешен департамент „Музика“) на Нов български университет.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙНА МИХАЙЛОВА - Огнян Стамболиев

Родена е на 20 септември 1915, под знака на Девата, в Русе, в много бедно работническо семейство. Влечението ѝ към музиката се проявява още в детските години. Като ученичка в Девическата гимназия „Баба Тонка“ / училище с големи театрални и музикални традиции, до 60-те години там имаше ученически симфоничен оркестър!/, тя се изявява в хора, учи виола, участва в оперетни спектакли, празнични концерти, откроява се още тогава с красивия си глас, с музикалността и очарованието си на сцената и концертния подиум. При едно гостуванията си в Русе я открива великата Христина Мрфова и я кани да стане нейна ученичка в Музикалната академия. Няма средства да замине за столицата – стипендия ѝ отпуска кметът - социалист и успява да замине. Учи в класа на Морфова и Прокопова и гласът ѝ бива поставен правилно и солидно. Дипломира се с отличие през 1939 година и постъпва в оперетния театър „Одеон”, където изпълнява с успех редица роли от Щраус, Калман и Лехар. Дебютната ѝ роля е Адриана Лекуврьор от оперетата на Валтер Гьотце. Става една от любимките на публиката, но неприятен случай я откъсва за известно време от сцената. За една от постановките директорът на театъра иска от нея да изпълни главната роля като пее зад кулисите, докато неговата фаворитка, певица без глас, ще трябва само да играе и да си отваря устата, симулирайки пеене! Тя отказва категорично и бива уволнена от „Одеон“. В Софийската опера не я приемат по политически причини, заради левите ѝ убеждения. Но все пак, ѝ дават дебют, на 17 декември 1943 в „Продадена невеста“ на Сметана и тя се справя отлично с нелеката роля на Марженка. Главният режисьор мотивира отказа си да работи с нея под предлога, че била с „несценична фигура“! Ето какво обаче споделя известният музикален критик Стефан Тинтеров за този дебют: „Дебютът на тази млада певица на сцената на Народната опера идва с едно закъснение от няколко години, закъснение, което с нищо не може да се оправдае. Отличният певчески и артистичен успех на Райна Михайлова като Марженка, заедно с радостните констатации, които носи за нея самата, напомня, за съжаление, колко незаслужено същата певица е била пренебрегвана и държана вън от състава на Операта, докато през същото време други малоценни и дори бездарни певици получаваха своето щатно утвърждаване и които въпреки всичко, за разлика от нея, не могат да се доберат до сърцата и ушите на публиката“ /в. „Мир“, 27 декември 1943/. И така: Райна Михайлова става чиновничка в банка. Едва след войната достъпът до Операта ѝ е разрешен. Започва успешната ѝ сценична кариера, продължила близо две десетилетия. Зареждат се роля след роля главно от класическия италиански, френски и руски репертоар: Виолета, Мими, Мадам Бътерфлай, Антонида, Марфа, Татяна, Маргарита, Неда. А също така и две прекрасно изпълнени Моцартови роли: Памина от „Вълшебната флейта“ и Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Като Антонида от „Иван Сусанин“ Райна Михайлова постига върха в кариерата си – участва и във филмираната версия на постановката с Михаил Попов в главната роля, получава държавната /Димитровската/ награда за нея. Сред най- добрите ѝ роли могат да се посочат още: Марфа от „Царска годеница”, Памина, Микаела, Мими, Марженка, Оксана от „Черевички“ на Чайковски. В тях високият ѝ, звучен, отлично школуван лиричен сопран /с добра колоратурна техника/, както и сценичното ѝ обаяние, заедно с безспорната ѝ музикалност, се разгръщат с пълната си мощ. Тези нейни постижения за дълго време са еталон за сопраните от нейното и след нейното поколение. През 1950 година става първата „народна артистка“ в България.


В разцвета на силите си като певица, Райна Михайлова решава да се посвети изцяло на преподаването. Има дар, усет за това. Става професор в Консерваторията, по- късно и в НБУ, открива и обучава с успех редица млади таланти. Като общественичка дава своя принос и за професионалните синдикати на артистите и музикантите у нас, на Движението за защита на мира, за Съюза на музикалните дейци в България.

Проф. Райна Георгиева Михайлова е българска оперна певица, родена на 20 септември 1915 г. в гр. Русе. Завършва класическо пеене през 1937 г. в класа на Христина Морфова и Людмила Прокопова.

В сезон 1937/38 г. пее в трупата на театър „Одеон“. Дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 г.
Сред най-запомнящите се роли на проф. Райна Михайлова са: Марженка в „Продадена невеста“ на Сметана, Мими в „Бохеми“ на Пучини, Виолета в „Травиата“ на Верди, Неда в „Палячи“ на Леонкавало, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ и Памина в „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Микаела в „Кармен“ на Бизе, Оксана в „Черевички“ на Чайковски, Антонида в „Иван Сусанин“ на Глинка, Марфа в „Царска годеница“ на Римски-Корсаков.

Проф. Райна Михайлова е дългогодишна преподавателка в НМА „Панчо Владигеров“, а от 1992 г. е преподавател в Нов български университет. През 2000 г. Академичния съвет на НБУ ѝ присъжда почетното звание „почетен професор на Нов български университет“ за заслугите и към музикалното изкуство и вокалната педагогика.

Проф. Райна Михайлова е носител на редица държавни отличия, като: Юбилеен медал „1300 години България“; „Медал на София“; орден „Св. св. Кирил и Методий“, медал на „Световния съвет за мир“, тя е първата „Народна артистка“ в България. Почетен гражданин е на София. Проф. Райна Михайлова почива на 7 април 2008 г. в София.