ДепартаментМузика

На 22 октомври 2024 г. се проведе публичната защита на дисертационния труд на Найден Тодоров, докторант в професионално направление „Музикално и танцово изкуство“. Трудът е на тема „Развитие на симфоничните оркестри в България. История, проблеми днес и възможни решения“.

Дисертацията, ръководена от проф. д-р Милена Шушулова-Павлова, разглежда историческото развитие на симфоничните оркестри в България от Освобождението до наши дни, като включва анализ на факторите, влияещи върху тяхната дейност и възможностите за бъдещо развитие. Сред основните приноси са разработването на модел за стратегическо управление на симфоничните оркестри и анализът на културните реформи в България. Включени са интервюта с изтъкнати български музиканти като Веселин Байчев, проф. Пламен Джуров, Владимир Кираджиев и музиколога Андрей Андреев.

Научното жури постави висока оценка на дисертацията. В него участваха проф. д-р Симо Лазаров – почетен професор на НБУ; проф. д-р Момчил Георгиев от Националната музикална академия в София, програмен директор и председател на Фондация „Международен фестивал Софийски музикални седмици“; проф. доктор на науките Елисавета Вълчинова-Чендова – един от най-изявените български музиколози, водещ учен и в областта на оркестровото дело, историк от БАН, Институт за изследване на изкуствата; проф. д-р Деян Павлов също от Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“, известен диригент и преподавател по оркестрово дирижиране.

Текстът на дисертационния труд съдържа четири глави: 1). Теоретични постановки на проблема за симфоничния оркестър. 2). Анализ на влияещи фактори върху резултатите от дейността на симфоничните оркестри в България. 3). Апробиране на модел за значение на стратегията като влияещ фактор върху резултатите от дейността на Софийска филхармония. 4). Осъществяване на организационна промяна чрез подобряване мениджмънта на симфоничен оркестър.

Рецензиите и становищата бяха положителни и подкрепящи научната разработка на Найден Тодоров. В своята рецензия за дисертацията проф. д-р Георги Арнаудов, почетен професор на НБУ, водещ български композитор с международна известност, посочва: „Найден Тодоров е голям български диригент и мениджър с огромен принос за развитието на музиката у нас и в частност на симфоничното дело, благодарение на когото ние имаме възможност да бъдем част от световната музикална сцена и да са наслаждаваме на най-известни музикални изпълнители от цял свят.“

Процедурата се състоя в професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по научна специалност: Музикознание и музикално изкуство.

Основната идея на дисертанта е да се представи развитието на симфоничния оркестър от Освобождението до наши дни като част от сценичните изкуства и да се покажат възможните пътища на неговата еволюция като музикален и обществен инструментариум, чрез създаване на стратегия за развитието му, използвайки опита на различни професионалисти в областта, но и този на националния оркестър на България – Софийска филхармония.

„В България до настоящия момент няма предложен исторически преглед на симфоничните оркестри. Съществуват трудове за оперните театри, за композиторите – като създатели на творчество и произведения, но липсва специализирана литература и научни изследвания за историята и развитието на симфоничните оркестри. Самото понятие „симфоничен оркестър“ е прекалено опростено в съзнанието на хората“, посочва проф. Шушулова.

Заради промените в политическото управление на страната в последните над 30 години, се установява липса на информация – като фактология и източници – унищожени са архивни документи или са в невъзможност да се ползват за научни и изследователски цели. От друга страна, през последните години са направени редица опити за реформиране на сектора, без предварително да е извършен анализ на влияещите фактори върху резултатите от дейността на симфоничните оркестри в България. Не са апробирани различни модели за установяване значението на стратегията като влияещ фактор върху постиженията на симфоничните оркестри и да се прецени коя форма на мениджмънт е най-подходяща за България. Тези аргументи, съчетани с лична необходимост и интерес, са причини за насочването към разработване на настоящата дисертация.

Като източници на информация Найден Тодоров използва редица документи, свързани със законодателни инициативи – закони и постановления; Държавен вестник; Електронни източници и информация от сайтове на световни и европейски оркестрови състави (Симфоничен оркестър на БНР; ORF Виена; RAI; SWR; Виенска опера; Метрополитън; Маринский театър; Миланска скала; Младежки оркестър на Европейския съюз; Оркестър Симон Боливар и др.); Официална отчетна документация, публикувана от Министерство на културата; Комитет за култура; Държавен архив; Алманаси и енциклопедии; Книги и списания, подробно описани в раздел „Библиография и сайтография“; личен архив на докторанта и т.н.

Основните приноси на дисертационния труд са с културално-мениджърски характер и с приложен характер:

1. Аргументирано е изведена тезата, че трудът на симфоничния музикант има двойствен характер – от една страна, той е личен ресурс и същевременно е капитал на организацията, която е заинтересована да го развива. Симфоничният оркестрант или солист постига три вида резултати (музикални, икономически и социокултурни), тъй като осъществява дейността си в организация, където резултатите също се измерват в тези три направления.
2. Систематизирани са редица интегрирани критерии за оценяване на човешките ресурси в симфоничния оркестър у нас, от които да произтичат начините за неговото финансиране и управление като част от културната индустрия с обществено-социална дейност.
3. Обосновано и доказано е, че независимо от многоаспектността и комплексността на труда на симфоничните музиканти, той подлежи на управление, резултатите от него могат значително да се подобряват чрез прилагането на подходящ методически инструмен­тариум за обучение и за развиване на неговите възможности за индивидуална, а оттам и за организационна промяна.
4. Историографски е представено развитието на симфоничния оркестър от Освобождението до наши дни като част от сценичните изкуства. Изведената линия в дисертацията е подкрепена с доказателства и са показани възможни последващи пътища за неговото израстване като музикален и обществен инструментариум, използвайки опита на различни професионалисти в областта, но и този на националния оркестър на България – Софийска филхармония.
5. Извършен е критичен анализ на културните реформи при музикално-сценичните изкуства в България. Дефинирана е законодателна рамка за управление на сценичните изкуства в България
6. Предложен и апробиран е модел на стратегията на Софийската филхармония (национален симфоничен оркестър) и значението му като фактор, влияещ върху резултатите от дейността на симфоничните оркестри в цялост и като част от културната индустрия на страната (в случая Република България) и региона в Европа и Европейската общност (възможни бъдещи влияния при разрастване на философията и практиката на културната дейност на институцията). Тази мащабна и важна дейност има обществено-социален и образователен характер и би могло да е пример за подобни оркестри, на базата на цялостното дело на Софийска филхармония.
7. Направените изводи, поднесеният масив от информация, дадените дори примери и практики, предложените в приложенията данни и интервюта, могат да бъдат основа на последващи научни и приложни изследвания в областта на оркестровото дело и мениджъмнт.

Една от най-сложните системи в социокултурната сфера е тази на музикалното изкуство. Сложността произтича от разнообразните форми на музикално-сценичните структури, от взаимоотношенията и взаимодействията между отделните блокове на систе­мата – пазарни и непазарни, икономически и административни, естетични и етични. Много от така наречените „социокултурни държави” поставят в центъра на своята социално-икономическа политика задоволяване потребността на обществото от култура на общуването. Културата включва в себе си дейности по управление, финансиране и предоставяне на услуги, целящи подобряване на самосъзнанието на индивида и разбирането на поведението на останалите.

Към дисертацията са добавени мнението и предложението на докторанта Найден Тодоров за апробиране на модел за значението на една бъдеща цялостна Национална стратегия за развитие на културата на Република България, т.е. проектът за Националната стратегия за развитие на културата, която би променила в положителен аспект най-ценното богатство – музиката и културата на страната ни.