ДепартаментМузика

Актуално

r-tsonev_678x410_crop_478b24840a
30.05.2020 14:07

За Румен Цонев и неговата неосъществена 70-годишнина

На 30 май 2020 Румен Цонев щеше да навърши 70 години. Но… остана на 64! Един негов, за жалост, неосъществен проект…


Кой е Румен Цонев?

Проф. Румен Иванов Цонев, д.н. е роден на 30.05.1950 в Бургас и умира на 26.09.2014. Той е композитор, диригент, педагог. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), специалност „Композиция“ при проф. Лазар Николов (1975). Автор на музиката за над 200 театрални спектакъла, играни на четири континента, композирал музика за игрални и документални филми, за произведения за музикален театър. Професор по музикален театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и доктор на музикознанието в НАТФИЗ. Професор и дълги години ръководител на департамент „Театър“ в Нов български университет, професор в департамент „Музика“ на НБУ, гост-професор в Националната консерватория за драматично изкуство в Париж, в Консерваторията за полифонична музика в град Тур, в Лионската консерватория, в Кралския колеж за музика (Лондон). Ръководител на майсторски класове в Лондон, Париж, Марсилия, Атина, Амстердам, Стокхолм, Бостън, Ню Йорк и др. Проф. Румен Цонев бе и доктор на Сорбоната. Той е основател и главен диригент на Френския вокален ансамбъл за православна музика. Музикален директор на АТЕМ (Ателие за театър и музика) Париж – най-големият център за музикален театър в Европа и на Националния театър в Тулуза. Автор е на над 80 статии и рецензии в научния и периодичния печат. Работил е с най-авторитетните наши театрални режисьори: Гриша Островски, Крикор Азарян, Маргарита Младенова, Пламен Марков, Александър Морфов. Също с известните драматурзи Славомир Мрожек, Фернандо Арабал; с трупите на Ингмар Бергман, Питър Грийнуей, Морис Бежар; с актьорите Биби Андершон, Ани Жирардо, Александър Калягин.


Имах щастието да работя с него в Нов български университет. Разбира се, за мен той бе авторитет с неговите награди и постижения: I награда за музика на Националния преглед на българската драма и театър и наградата на Съюза на артистите в България (за музика към „Когато розите танцуват“ (1984)); Лауреат на Международния театрален фестивал в Нюкасъл (1990); на Международния Фринч фестивал в Едмонтън, Канада (1990); на Световния театрален фестивал в Ноксвил, САЩ (1991). Получава награда на Асоциацията за медийно разпръскване за диска „Масалия“ (2000), „Икар 2007“ за „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, „Аскеер 2007“ за „Ритъм & блус“ (авторски музикален спектакъл на Румен Цонев в Малък градски театър „Зад канала“) и за „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир (постановка на Крикор Азарян в Младежки театър „Николай Бинев“ в категория „Театрална музика“), награда „Икар 2010“ за цялостен принос към българския театър и т.н.

Особено бях впечатлена от наградата му „Бергман” (2000) за музика към спектакъла „Кървава сватба” (Blood Wedding) по Гарсия Лорка с Шведския кралски театър в Стокхолм (единственият чуждестранен творец, удостоен с този престижен приз). А и съм свидетел на гостуването на Шведския кралски театър в София, където Румен Цонев направи спектакъл с артистите в Историческия музей в София. Бе невероятно! Тържествено, сериозно, завладяващо, как тези известни в страната си и извън нея шведи пееха неравноделни ритми и се радваха отново да работят, дори за кратко, с маестрото Румен Цонев.

Или пък, когато правех серия от семинари за свободна аудитория „Отворено образование“ (съвместно със Софийската филхармония). Там всеки от големите професори в НБУ имаше свое „шоу“ – така да се каже. Тогава Румен също бе невероятен. Само за 40-45 минути той направи един хор от непрофесионалисти. Публиката бе спечелена за каузата „класическа музика“ и се забавляваше, а Румен бе диригентът, който успя да произведе за това кратко време вълнуващ музикален продукт…

Ами „Ритъм енд блус“? Няма човек, който да е гледал тези постановки (1 и 2) – и да не е бил абсолютно възхитен. Емоционално, красиво, невероятно направено, умно, шеговито, находчиво, закачливо… Какво ли още мога да кажа за майсторството на Румен и за играта на артистите (предимно театрали, а не музиканти)… Те пееха, свиреха, играеха – музика! Това бе една съвременна опера (модерен музикален театър). Той правеше първо музика, а после я украсяваше с игра, правеше я театрално шоу.

Или това, че Румен изграждаше постановките си не само с утвърдени театрални имена, но и включваше студенти в тези касови проекти (защото залите бяха продадени с месеци напред), млади, активни, таланти, още седящи на студентката скамейка… Христина Пипова (днес вече прави докторантура в НБУ за творчеството на маестро Румен Цонев) или Красимир Спиридонов. „Ритъм енд блус“ 1 (премиера 2007) вече се играе 13 години на сцената и има реализирани над 200 представления. Това остава от големия творец – сътвореното от него, когато е стойностно, го надживява.

Когато за първи път гледах „Ритъм енд блус“ 2 (излязъл като премиера на 11.1.2011 ), с неговата философска ретроспекция за живота през погледа на едно малкото момче… и непрекъснато тръгващите си влакове… това бе историята на самия Румен Цонев. Той се опитваше да ни накара да мислим дълбоко, да проникнем навътре в себе си… Тогава дори плаках, защото знаех, че това е той, усещах, че той вече чувства своя наближаващ край… И въпреки това, Румен Цонев умееше да се шегува с живота и със случващото се около него. Защото бе такъв! Бе сериозен и интелектуален до висота (затова и проф. Богданов го бе поканил в НБУ, където случайни хора не преподават), но и винаги готов да се посмее на себе си… С други думи казано – не бе надменен, тщеславен, суетен, интригант и „евтин“.

Не мога да не споделя и за едно пътуване до Франция с Румен Цонев.

Все пак аз, както казах вече, го имах като една пиедестална личност. Да, бях ръководител на департамент „Музика“, но той бе голямо име! Правехме заедно проекти, обменяхме идеи, реализирахме концерти и т.н., но все работа. Докато един път не заговорихме за Франция, за пътувания, за впечатления, философията на тези места, за изкуство. И стъпка по стъпка се стигна до идеята за съвместно пътуване. По това време Румен на всеки две седмици пътуваше до Париж, защото там имаше редовни часове със студенти в Парижкия университет, както и репетираше с православния хор (по-горе го споменах). Но, както обикновено става в живота, аз си мислех, че това все някога – в неопределено време – ще се реализира, незнайно кога. Дойде Коледа – като сега си го спомням – 24.12… сутринта. Аз (все пак и домакиня със съпруг също Румен, две деца, куче и родители) съм в кухнята, запретнала ръкави над традиционните гозби. Звъни ми телефона – чета: Румен Цонев… Естествено вдигам. А той: Веднага влез в интернет, във Wizz и купи билети за Париж! Аз: …ама сега готвя, не мога, после… А Румен отново: Не, веднага ги купи, защото са много евтини – по 50 лв. (Явно никой не пазарува билети по Коледа, а би трябвало.) И аз купувам билетите. Дори се обадих на още едни близки мои приятели и те също го направиха. Когато се пътува е важна компанията, а ако тя е по-голяма – то става супер! И така след месец (по време на междусеместриалната ваканция) ние се озоваваме, заедно с Румен Цонев, в Париж.

Както е казал Хемингуей – Париж е един безкраен празник!

Беше невероятно по улиците, в Латинския квартал на хапване, в Лувъра, Монмартр, Сакре кьор (Sacré Coeur) – дори и за 7-и път да съм в този град – все пак е Париж…, а и колко е интересно да сме с Румен Цонев, да слушаме неговите истории, случки, перипетии… Незаменимо изживяване. Защото, от една страна бе Румен Цонев – почти парижанин, а от другата, моят Румен – перфектно знаещ френски – наслаждавах се на гледката: как слага французите в „малкия си джоб“.

Или когато му дадоха наградата на Бургас („Емил Чакъров“, 2012) и ние отидохме да го подкрепим (не че имаше нужда от някаква подкрепа този глобален творец) и после дойде у нас в лятната ни резиденция в Несебър – малко на море… Как играехме табла, гледахме морето от балкона (защото ние сме до морето), на басейна. Говорехме, спорехме, готвехме, ядяхме прословутото кьопоолу на моя Румен.

Чудесни спомени с един близък приятел.

Ето това ми идва в главата, когато се замисля за Румен Цонев – едномисленик, човек, влюбен в музиката и в театъра! Той искаше да промени хората около себе си, за да са по-добри, по-духовни, по-близки…
Един човек, отдаден изцяло на сцената (а всъщност стоящ зад нея), търсещ съвършенство в изкуството…

София, 30.5.2020 г.

проф. д-р Милена Шушулова-Павлова
ръководител на департамент „Музика“

Снимка: ploshtadslaveikov.com