ДепартаментМузика

Проф. Явор Конов, д.н.

Проф. Явор Конов, д.н.

e-mail: yavor_konov@abv.bg

https://yavorkonov.alle.bg/

 

Академична длъжност: професор

Научна степен: доктор на науките

Основни изследователски интереси в областта на: музика (клавирно изпълнителство, полифония, история, теория, история на теорията и терминологията, оценъчност)

Допълнителни изследователски интереси в областта на: история, култура, изкуствознание, превод (от френски, английски, руски)

Възможности за експертиза в областта на: музика

Преподавателски интереси в областта на: музика, изкуствознание, култура, история

Образование: Националната музикална академия в София със специалности музикознание (полифония) и хорово дирижиране (1991). Уроци при Надя Буланже (1978). Майсторски клас по клавесин (Орвието, Италия, 1995). Доктор по изкуствознание (Ph. D., София, ВАК, 1998) и Доктор на изкуствознанието (Dr. Scs., София, ВАК, 2006).

Членство в организации: секция музиколози на СБК

Участие в национални и международни проекти: Участие в национални и международни проекти: „Кръгла маса около Явор Конов – 24 ноември 2011, Библиотека, Версай”, по повод превода му на Речника по музика на С. дьо Бросар, 2/1705 (2010), по инициатива на Ателието за изследвания към Центъра за барокова музика във Версай. Ежегодно участие в организацията и провеждането на научната конференция с международно участие „Млад научен форум за музика и танц” (НБУ, департамент Музика) и редакторство на отразяващия я ежегоден сборник с доклади и резюмета

Награди: 3 награди „Книга на годината” на СБК (за анотирания превод на „Изкуството на контрапункта“ /1558/ на Джозефо Царлино, София, 2003; монографията „За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта“, София, 2004; монографията „Лексикографско, историографско и библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар /1655–1730/ – духовник, музикант и ерудит“, София, 2008) и Специалната награда „Книга на годината” на СБУ (за „Бросар, Себастиан дьо – Речник по музика /ІІ, 1705/. Явор Конов – превод и коментари“, София, 2010).

Публикации (над 150), от които по-важните са:

Книги: монографиите „Първият трактат по клавесин – „Принципите на клавесина“ на Дьо Сен Ламбер, 1702“ (София, 1998); „Себастиан дьо Бросар и неговият Речник по музика“ (София, 2003); „Идеи и подходи за естествено свирене на пиано” (София, 2003); „За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта“ (София, 2004); „Лексикографско, историографско и библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант и ерудит“ (София, 2008); анотираните преводи „Принципите на клавесина“ (София, 1702) и „Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти“ (1707) на Дьо Сен Ламбер” (София, 1998), „Практически елементи на генералбаса“ на В. А. Моцарт (София, 1999), „Изкуството на контрапункта“ (1558) на Джозефо Царлино (София, 2003); „Бросар, Себастиан дьо - Речник по музика (ІІ, 1705). Явор Конов – превод и коментари“ (София, 2010).

Статии: „Първият трактат по клавесин – от дистанцията на три века”, сп. Българско музикознание, 1999, кн. 4, с. 82-91; „Теория и практика на композирането в епохата на Ренесанса”. В: Сборник, отразяващ Международната научно-практическа конференция “Култура, изкуство, съвременност – европейски аспекти”, Община Благоевград, Югозападен университет “Неофит Рилски” – Факултет по изкуствата, Благоевград, 10 и 11 май 2004, в рамките на Международния младежки фестивал “Евроарт 2004”, Изд. на ЮЗУ “Н. Рилски”, Благоевград; “Джозефо Царлино и изкуството на контрапункта”, сп. Българско музикознание, БАН, София, 2004, кн. 1, с. 119-136; „За Каталога на Авторите, оповестен от Себастиан дьо Бросар като допълнение към неговия Dictionaire (sic, Я. К.) de musique (във второто му издание, от 1705)”. В: Българско историческо музикознание (подходи и конкретизации), София, Съюз на българските композитори, 2005, стр. 19-40; „Социо-културални и професионални проблеми на духовника-музикант и ерудит в епохата на „Краля-Слънце”, сп. Българско музикознание, София, БАН, кн. 1, 2006, стр. 99-124; „Отражението на Речника на Себастиан дьо Бросар върху следващи лексикографски издания от същата епоха. Опит за сравнение с първото от тях – Музикалния лексикон на Валтер (1732)”, сп. Българско музикознание, София, БАН, кн. 2, 2006, стр. 87-101; „Опит за тематична систематизация на лексикографските единици от Речника по музика (ІІ, 1705) на Себастиан дьо Бросар (1655-1730) и квантификация на сформираните класове”, Научна студия, включваща историография, теория и история на теорията, систематика, статистика, анализ, изводи, сп. Българско музикознание, София, БАН, кн. 3-4, 2008; „Себастиан дьо Бросар (1655-1730) и Неофит Рилски (1793-1881):духовници, ерудити, книжовници, учители, просветители, музиканти, лексикографи…”, Научна студия, сп. Българско музикознание, БАН, София, кн. 3-4, 2009, стр. 43-57; „Recherches scientifique sur l’héritage lexicographiqueq historiographique et bibliographique de Sébastien de Brossard (1655-1730) – prêtre, musicien et érudite” (научна студия на френски език) – стр. 609-632. В: Себастиан дьо Бросар: Речник по музика, Явор Конов – превод и коментари, София, Ниба Консулт, 2010; „Опит за съставяне на относително изчерпателен списък на трактатите по basso continuo (появили се до смъртта на Дьо Бросар) с акценти върху 1) наличните в Каталога към Колекцията на Дьо Бросар френски и чуждестранни трактати и 2) историко-семантични уточнения за термините „басо континуо”, „генералбас”, „цифрован бас”, „партитура”, научна студия, сп. Българско музикознание, София, БАН, 2010, кн. 4, стр. 70-89; 330 години от рождението на Йохан Себастиан Бах, Университетски дневник на НБУ, бр. 10, 2015, стр. 28-30, file:///C:/Users/Yavor/Downloads/Universitetski-dnevnik-10-2015.pdf.

Творчески изяви: мултимедийни лекции-концерти, свързани със С. дьо Бросар, стила Рококо, Фр. Купрен Великия, А. Вато, Ж-.Ф. Рамо, Я. П. Свелинк, Й. С. Бах, Й. Кр. Фр. Бах, Д. Скарлати, Б. Галупи, Й. Хайдн, В. А. Моцарт, Й. Кр. Х. Ринк, А. Адам, Фр. Шопен, Ф. Лист, К. Сен-Санс, Е. Дохнани, И. Падеревски, П. Владигеров и др.; изпълнител на basso continuo в Академичен оркестър „Орфеус” на НБУ.

Обществена дейност: съосновател и дългогодишен секретар на Музикално общество «Васил Стефанов», както и зам.-главен редактор на сп. „Музика, вчера, днес”, издание на Обществото.