ДепартаментМузика

Георги Арнаудов е български композитор, музикант и музиколог, професор по композиция и хармония в Нов български университет, доктор по музикознание и музикално изкуство. Автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, клавирна музика, музика към театрални и балетни постановки, създадени в сътрудничество с известни театрални и кино режисьори, хореографи и постановчици.

 

Световно известни са негови творби, написани по стари български текстове от ранното средновековие, като „Пасион по Давид“ (2008) по Томичовия Псалтир, циклите „Пътят на птиците“ и „Диви песни“ (2022) написани по текстове от сборниците на Братя Миладинови, цикълът Thiepoleo - Орфически мистериални ритуали (2000), по автентични орфически текстове от VI в. пр. Хр., проект реализиран съвместно с знаменития български траколог проф. Александър Фол, „Бароков концерт“ по Алехо Карпентиер (2007), симфоничната поема „Влахерна – Покров Богородичен“ (2012), Концерт за пиано, хамерклавир, чембало и оркестър „Baroqus ex Machina“ (2014), „Вратите на съня“ (2016), Концерт за две виолончели и оркестър „Antiphona dulcis armonia“ (2017), Концерт за две пиана и оркестър „Concerto ppianissimo (2017). Всички тези големи симфонични творби не само са имали своите премиери в най-престижни концертни зали по целия свят, но и многократни представяния пред публика, както и звукозаписи и издания на компакт дискове.

 

Роден през 1957 г. в семейството на музиканти Георги Арнаудов завършва през 1976 Национално музикално училище „Любомир Пипков“, и през 1985 Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ - София, в класа по композиция на проф. Александър Танев и класа по съвременна музика на Божидар Спасов, като паралелно посещава летните композиторски курсове на Академията за изящни изкуства -Флоренция и международни курсове за композитори, като работи с педагози като Брайан Фърнихю (Великобритания), Тон де Леув (Холандия). През 2012 г. той защитава в Нов български университет докторската си дисертация която има за фокус постмодернизма в музиката на границата между ХХ и ХХІ век.

 

Артистичната си кариера започва още като студент в началото на 80-те години сътрудничейки с видни български и чуждестранни музиканти. Едновременно с това осъществява редица изследвания в областта на музикалната информатика, конкретната и електронната музика както и в областта на античната и Далекоизточната музика. Автор е на десетки научни и теоретични разработки в областта на музиката, както и на публицистични и критични материали в специализирания и научния печат, преди всичко в сферата на съвременното изкуство, естетиката на модернизма и на постмодернизма, както и на комуникациите в областта на музиката, музикалната семиотика и теорията на новата музика.

 

В своят творчески път Георги Арнаудов е работил и осъществявал множество артистични проекти с най-реномирани музикални състави и изпълнители сред които са Софийската филхармония, Симфоничният оркестър на Българското национално радио, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Пловдивска филхармония, Плевенска филхармония, Камерният оркестър на Лисабон, Камерният оркестър на Забраненият град – Пекин, Камерния оркестър на Ереван, Гевандхаус квартет – Лайпциг, Бореалис квартет – Ванкувър, диригентите Васил Казанджиев, Найден Тодоров, Иван Спасов, Георги Димитров, Пламен Джуров, Йордан Дафов, Мартин Пантелеев, Росен Миланов, Кристиан Шулц (Австрия), Лесли Дала (Канада), Берислав Шипуш (Хърватска), пианистите Милена Моллова, Боян Воденичаров, Анжела Тошева, Борислава Танева, чембалистите Василий Илисавски (Русия), Байрън Шенкман (САЩ), цигуларите Минчо Минчев, Марио Хосен, Ангел Станков, Стойка Миланова, Мила Георгиева, Рой Тийкър (Великобритания), виолончелистите Аня Лехнер (Германия), Анатоли Кръстев, Атанас Кръстев, Лилия Байрова-Шулц, Лиляна Кехайова, арфистката Сузана Клинчарова, хореографите Мила Искренова, Станислав Генадиев и Виолета Витанова, Боряна Сечанова, Идан Коен (Израел), Ноа Атар (Израел), режисьорите Красимир Крумов, Възкресия Вихърова, Иван Добчев и др.

 

От 1984 до 2000 г. той преподава хармония и композиция в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. От 1992 г. той участва в проекти в НБУ и работи в екипа на авторската обучителна програма „Актьорът предоставен на самия себе си“ на Възкресия Вихърова. От 1995 г. е хоноруван преподавател в програмите на Департамент „Театър“, а от 2000 г. след успешно издържан конкурс е редовен преподавател на основен трудов договор към Бакалавърски факултет на НБУ и води лекции в програмите на Департамент „Музика“ и Департамент „Театър“. От 2009 г. е доцент по композиция и хармония, а от 2012 доктор по Музикознание и музикално изкуство. От 2020 г. е професор по композиция и хармония а от януари 2018 г. до май 2022 г. е Заместник ректор по Научноизследователската и творческата дейност на Нов български университет.

 

През годините Георги Арнаудов е заемал активни обществени позиции в областта на културата. Той е член е на Съюза на българските композитори, както и член на Дружеството за Нова Музика в България – Българска Секция на Международното Общество за Съвременна Музика, през 1993 e един от съоснователите на Международния фестивал за съвременна музика „Музика Нова-София“, както и председател на Организационният Комитет фестивала от 1996 - 1998. От 2010 г. е член на Съюза на българските журналисти. Понастоящем е член на Настоятелството на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София, член на Управителния съвет на и член на настоятелството на Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“, както и член на Управителния съвет на националната организация на автори и музикални издатели за управление на авторски права „Музикаутор“.

 

Георги Арнаудов е носител е на редица национални и международни премии и награди, между които:

- Награда „За заслуги към Софийски музикални седмици“ (2019);

- Наградата „Музикант на годината“ на Българско национално радио и предаването "Абегро виваче" (2018);

- Наградата „Златен век“ – Звезда и Грамота на Министерството на културата на Република България, за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (2017);

- Награда „Златно перо“ на Радио Classic FM, Cantus Firmus и галерия „Макта” За принос към българската култура (2017);

- Награда "Златното петолиние" на Съюза на българските композитори (2005);

- Награда на Националната музикално училище „Любомир Пипков“ във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция. (2004);

- Международната премия „Карл - Мария фон Вебер“ - (1989);

- Награда за млад композитор на Съюза на българските композитори - (1986);

- Голямата Награда на Организацията на Европейските Радиостанции - (1985);

- Наградата на Международната Федерация на Музикалната Младеж - (1985);

- Наградата „Златната Арфа“ - (1985);

 

 

Произведения на Георги Арнаудов са изпълнявани многократно в България, Белгия, Австрия, Австралия, Армения, Бразилия, Великобритания, Германия, Иран, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Китай, Люксембург, Полша, Русия, Румъния, САЩ, Сърбия, Украйна, Франция, Швейцария, Швеция, както и в рамките на международни фестивали като: на Дрезденски музикален фестивал, Wien Modern (Австрия), Международната трибуна на композитора ­ ЮНЕСКО (Париж), „Звукови пътища“ (С. Петербург) „Sonorities“ (Белфаст), „Musica Viva“ (Детройт), „Musica Nova“ (София), „Аполония“, Международен фестивел „Софийски музикални седмици“, „Европейски музикален фестивал“, Международен фестивал „Варненско лято“, „Великденски фестивал“ - Пловдив, Международен фестивал „Дни на камерната музика“ - Габрово, „AmBul Festival“ – София, Международен фестивал „Opera Open“ – Пловдив, „Два дни и нощи на съвременната музика“ – Одеса, „Лютославски фестивал“ – Лондон, „Mostly Modern“ – Дъблин), „Световни дни на музиката“ и др. Авторски концерти на Георги Арнаудов са организирани многократно в рамките на Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, както и на Празници на изкуствата „Аполония“, в Канада, Люксембург, Русия.

 

През последните години негови творби имат своите световни премиери в престижни концертни зали като Лондонските Royal Festival Hall, Wigmore Hall и Сент Джон Смит в Уестминстър, Карнеги Хол в Ню Йорк, Концертхаус във Виена, Катедралата Сен-Мерри в Париж, Анекс Театър във Ванкувър, Пекинската концертна зала и др.. Реализирал е записи на десетки свои творби, има издадени 10 авторски албума. Негова музика е включена в редица звукови антологии на музиката на XX и XXI век, както и в издания на световноизвестни изпълнители в iTunes, Naxos of America, Concord Records, Labor Records – САЩ, Holophon Records – Австрия, Southbank Music Productions – Австралия, Гега Ню – България и др.

 

Творчеството му е обект на специални научни изследвания, както и център на две монографии:

 

Граматиков, Илия. (2020). Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история. София : Институт за изследване на изкуствата - БАН, 2020, 400 стр. ISBN 978-954-8594-92-9. Изданието бе удостоено с Наградата „Съживеното наследство“ за 2020 година на Института за изследване на изкуствата на БАН и Наградата на Портал "Култура" за 2021 г.

 

Вълчинова-Чендова, Елисавета. (2019). Концептът "нова звукова сетивност" - творчески проекции: Димитър Христов, Владимир Панчев, Георги Арнаудов. София : Институт за изследване на изкуствата - БАН, 2019, 240 стр. ISBN 978-954-8594-82-0;