ДепартаментМузика

Удостоена с титлата „Почетен професор на Нов български университет” на 11 март 1998.

Титлата се присъжда за изключителен принос към световната музикална култура и развитието на Нов български университет.

Райна Кабаиванска е една от най-забележителните и неповторими оперни актриси на нашето съвремие. Дебютира в опера „Мантията“ от Пучини в град Верчели (Италия) през 1959. През 1961 дебютира в Ла Скала с операта „Беатриче ди Тенда“, а през 1962 – в Ковънт Гардън, Лондон, и в Метрополитън опера, Ню Йорк. Райна Кабаиванска има широк репертоар в над 40 оперни композитори, в главни роли, в произведения от ранния класицизъм до съвременната класическа музика. През своята дългогодишна кариера тя е Тоска, Мадам Бътерфлай, Манон Леско и Адриана Лекуврьор на най-големите оперни сцени. Творческата й биография включва богата дискография и филмирани опери, както и игрални филми. През последните години неизменна част от изявите на Райна Кабаиванска са многобройните концерти, на които тя представя свои ученици. Райна Кабаиванска е професор в Музикалната академия „Орацио Веки” в Модена и в „Академия Киджана” в Сиена, Италия, и почетен професор на Нов български университет. Провежда постоянни майсторски класове в Нов български университет, в музикалната академия в Модена, в Академия Киджана в Сиена и периодично в Испания, Франция, Италия, Япония, Финландия, Белгия. Председател е на жури на конкурсите в Сардзана, Сполето и Верчели. Член е на жури на конкурсите „Кралица Елизабет” и „Павароти”.

През 2001 Райна Кабаиванска започва майсторския й клас в Нов български университет, а през 2002 тя основава дарителски фонд в НБУ, който продължава нейната благотворителна дейност в България и е израз на благородството и грижата за оперното изкуство. Фондът присъжда национални и международни стипендии за обучение на млади оперни изпълнители в България и Италия. Райна Кабаиванска е носител на многобройни награди, сред които: Белини (1965); Viotti d´Oro (1970); Пучини (1978); Илика (1979); Монтеверди (1980); Призът на Академия Медичи „Лоренцо Великолепни“ (1990); Голямата награда „Един живот посветен на музиката“ – Венеция (2000). За изключителен принос в областта на изкуството и за развитието на демокрацията в България е удостоена с орден „Стара планина”. Кавалер е на Големия кръст на ордена „За заслуги на Италианската република” за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството. Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската република (2011). Оскар за кариера в оперното изкуство (2013). За своя личен принос към световната музикална култура, за развитието на Нов български университет, както и за невероятната й работа с млади оперни таланти от цял свят в НБУ, Райна Кабаиванска е удостоена с титлата „Почетен доктор на НБУ“ (11 март 1998) и със званието „Почетен професор на Нов български университет“ (14 ноември 2000). На 2 август 2019 във Верона проф. Райна Кабаиванска получава поредното признание в своята кариера – наградата „Мария Калас“, която се присъжда на италиански творци за принос в оперното изкуство и с исторически принос за славата на „Арена ди Верона“. Райна Кабаиванска е първата чужденка, която получава тази награда и първата жена. Член на Настоятелството на НБУ от 06.12.2010.

На официалната церемония по удостояването с почетната титла проф. Райна Кабаиванска произнася академично слово за изкуството, съвременния свят и възможностите „ПТИЦИ ОТ КРЪВ, КРИЛЕ И ПЕСЕН И ПТИЦИ ОТ МЕТАЛ, БЕНЗИН И ГРОХОТ ЕДНО НЕБЕ ЗА ВСИЧКИ ТЯХ. КАК ДА СИ ГО ПОДЕЛЯТ?“

https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/rajna-kabaivanska

Милчо Левиев (1937-2019) е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в САЩ. Милчо Левиев завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава Държавната консерватория) в 1960. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 работи като солист и диригент на Пловдивската филхармония и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата Джаз Фокус'65, където е композитор и пианист и с която гастролира в страната и чужбина до 1970 при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика. През 1970 приема поканата на популярния с авангардните си търсения тромпетист Дюк Елис и става пианист и аранжор в неговия Биг бенд в Лос Анжелис (САЩ). Работи с него до 1977. В началото на 1980 се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и прави всяка година майсторски клас по джаз интерпретация и импровизация в Нов български университет. Автор на многобройни композиции – симфонична, камерна музика, джаз аранжименти. Написал е музиката към филмите „Горещо пладне", „Понеделник сутрин", „Отклонение", „Писмо до Америка". Сред най-известните му творби са „Зелената къща", „Орфей", „Сладка питка", „Нестинари", „Балкански каубои". Получава театралната награда „Dramalogue"[1] (1987) и е номиниран за наградите „Грами“. През 1997 е удостоен с орден „Стара планина“ за големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му. През 2007 е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му. На 10 май 1999 е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музика“ (тогава департамент „Музикално-сценични изкуства“) на НБУ. Оттогава всяка година прави майсторски клас в НБУ като винаги с него идват и големи имена от джаз сцената на САЩ и Европа.

https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/milcho-leviev

[1] Наградата „Dramalogue (The Drama-Logue Award)“ е американска театрална награда, създадена през 1977 и връчвана от издателите на вестник „Drama-Logue“, седмично търговско издание за театър западното крайбрежие на САЩ. Победителите са избирани от театралните критици на изданието и получават сертификат на годишна церемония по награждаването. Категориите за награди включват: продукция, режисура, музикална режисура, хореография, писане, пърформанс, изпълнение на ансамбъл, сценография, звуков дизайн, дизайн на осветление, дизайн на костюми и дизайн на коса и грим.

Райнер Бишоф е австрийски съвременен композитор, автор на философски студии, водещ мениджър в областта на музиката. Завършил е Виенския университет за музика и изпълнителски изкуства, както и право, философия, история на изкуството и педагогика във Виенския университет. Цял живот той работи за обединението на музиката и философията. Учи философия и история на изкуството във Виенския университет, където получава докторска степен през 1973 с дисертацията си „Апорията на онтологично красивото и технически красивото“ (Die Aporie von ontologisch schön und technisch schön). В допълнение учи композиция във Виенския университет за музикално и сценично изкуство и частно при Ханс Ерих Апостел. Бишоп е написал множество трудове по философия и естетика на музиката и е композитор от Втората виенска школа. Творбите му включват композиции за солови инструменти, камерна музика, песни и хорови произведения, опера, както и няколко оркестрови творби, където той е повлиян преди всичко от Антон Веберн, Албан Берг и Ханс Ерих Апостел. Райнер Бишоф е президент на Австрийския съюз на композиторите, преподава философия и естетика в Университета по музика и изпълнителски изкуства – Виена, композиция в консерваторията на Виенския университет и е изнасял множество лекции в международни университети. Той е вицепрезидент на фондация „Албан Берг“ и президент на Международното общество „Густав Малер“ (1991-2015), където днес е почетен президент. През 1988 Бишоф е назначен за Генерален секретар на Виенския симфоничен оркестър, длъжност, която заема до 2005. Носител е на Австрийския почетен кръст за наука и изкуство (1993), Почетния пръстен на фестивала в Брегенц (1997) и 1-ви клас на Австрийския кръст на честта (1999), Почетният знак на Виенския симфоничен оркестър, печели Златен медал на Виена (2007).

Райнер Бишоф е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет” на 28 май 2008 година. Титлата се присъжда за утвърждаване на съвременната симфонична и камерна музика, за развитието на международните контакти на департамент „Музика” с авторитетни музикални институции и популяризирането на млади музиканти и композитори. На официалната церемония по удостояването с почетната титла проф. д-р Райнер Бишоф произнася академична лекция „Необходимост от наука, изкуство и образование”.

https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/rajner-bishof

Удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 27 ноември 2001.

Титлата се присъжда за изключителни заслуги към музикалната и структуралната семиотика, за принос в институционалното укрепване и популяризирането на семиотиката и за заслуги за развитието на магистърската и докторската програми по семиотика на Нов български университет

Ееро Тарасти е професор в Хелзинкския университет (Финландия). Основател и президент на Финландското семиотично общество. От 1988 е директор на международния изследователски проект „Музикално означаване”. Член е на Изпълнителния комитет на Международната асоциация за семиотични изследвания, на Европейската академия, на Академията по информатикация в Москва и на Съвета на Фондацията за биомузикология и акустична етология. През същата година е избран за президент на Финландското музикологично общество. Проф. Тарасти е членувал в Фондация „Япония”, в Института за авангардни изследвания към Университета на Индиана, Блумингтън, и е бил асоцииран изследовател в RCLSS (Център за език и семиотични изследвания, Университет в Индиана, Блумингтън). През 1996 е член на журито на Международната награда „Киото”, Япония. Носител е на наградата „Ю. В. Снелман” на Хелзинкския университет за разпространяване на знанието, както и на Научната награда на град Хелзинки през 1998. Проф. Тарасти е директор на Международния семиотичен институт в Иматра. Почетен доктор на Университета в Индиана – САЩ. Автор на 17 книги и на над 300 научни статии и студии.

На официалната церемония по удостояването с почетната титла проф. Тарасти произнася академична лекция „За пътищата на екзистенциалната семиотика".

https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/eero-tarasti

Енио Мориконе е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 11 декември 2013 за изключителния му принос към развитието на съвременната филмова музика, за изявената и неповторима авторска позиция, за яркото присъствие в световната музикална култура.

В края на 50-те години на ХХ век завършва консерваторията „Санта Чечилия“ със специалност тромпет. Още тогава е впечатлен от изкуството на кинематографията, а следвоенната филмова индустрия в Италия тогава бележи огромен успех. Мориконе иска да работи със знаменитите филмови режисьори. През 60-те започва най-плодотворният му период – пише музиката за 20 филма годишно. Клинт Истууд, Куентин Тарантино, Джузепе Торнаторе, Бернардо Бертолучи, Бари Левинсън, Марио Бава, Дарио Ардженто и разбира се, режисьорът съученик Серджо Леоне, с когото оставят незаличими следи в световното кино.

Великият музикант споделя, че за него музиката е вълшебство, родено в сърцето и вдъхновено от тишината, от картината, текста или актьорското изпълнение. Едва след това нотите оживяват. При това винаги на пиано и никога на компютър – композиторът е абсолютен класик при композирането на неговата музика, която се ражда във въображението му. Наричан „Моцарт на филмовата музика“, той винаги вижда бъдещата композиция напълно завършена в главата си, преди да седне пред нотния лист.

Като всички творци с личен почерк, Мориконе намира личната си свобода в изкуството там, където е вдъхновението. На въпроса коя филмова композиция му е любима маестро Мориконе неизменно отвръща: „Всички те са мои деца, всички съм композирал с много любов и отговорност и не бих могъл да избера".

https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/enio-morikone

Проф. Минко Минев Балкански е българо-френски учен, физик, професор в университета „Мария и Пиер Кюри“, който е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет” на 6 декември 2019. Той е считан за един от най-известните специалисти в областта на физиката в световен мащаб, както и за един от най-влиятелните българи в чужбина, който развива широка благотворителна дейност в областта на образованието, културата и науката чрез основаната и ръководена от него Фондация „Миню Балкански”. Нейните основни цели в областта на образованието са „да се изострят професионалните способности на учителите и да се вдъхнови жажда за нови знания на учениците“, а в областта на културата: „да се задоволи нуждата от красота и създаде устрем към по-високи духовни изявления“ и в областта на науката „да се насочат изключителни таланти към мястото, където ще се развият и реализират най-добре“. Проф. Минко Балкански е активен културен радетел на България. Чрез своята Фондация „Миню Балкански“ той е един от основните спонсори на редица научни, образователни и културни проекти в страната и в чужбина.

Академичният съвет на Нов български университет присъди титлата доктор за особени заслуги на професор Минко Балкански за:

• изключителните му постижения в ръководената от самия него лаборатория по физика на твърдото тяло в университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж, Франция;
• широката му благотворителна дейност чрез учредената от него фондация „Миню Балкански“, насочена към проекти в областта на образованието, културата и науката в България и чужбина;
• за сътрудничеството му с Нов български университет в сферата на музиката и изкуствата.

https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/prof-minko-balkanski

Михаел Фришеншлагер е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 14 ноември 2014 за постоянната му работа с млади таланти на университета. За развитието на цигулковото изкуство в България. За неговия принос в разпространението на великолепната музика на Фриц Крайслер по света и в България, с което прави всеки концерт празник на класическата музика.

Михаел Фришеншлагер работи във Виенските солисти и Виенската филхармония, като солист и камерен изпълнител в повечето европейски страни, в Северна Америка и Азия. 1966 започва неговата преподавателска кариера първо в Консерваторията на град Виена; след това от 1971 до днес професор в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена като търсен преподавател по цигулка, с много изключителни студенти и носители на награди на национални и международни конкурси. От 1984 е ръководител на струнната секция в академията, а от 1989 заместник ректор, в периода 1992-1996 ректор на Виенския музикален университет. С помощта на спонсори реализира популяризирането на най-добрите музикални таланти от дунавските страни и Източна Централна Европа чрез майсторски класове и концерти на високо ниво. Освен преподаването, две неща са винаги в центъра на неговите начинания: положението на музиката в общообразователния процес и възможностите за младите изпълнители на струнни инструменти в Австрия. Повече от тридесет стипендии на фондации като Tokyo Foundation, фондациите Thyll-Dürr и Karajan Centrum са предоставени на студенти от Виенския музикален университет. Често за нуждаещите се таланти от собствения му клас по цигулка, Фришеншлагер намира помощ от щедри приятели, които дават както индивидуални годишни стипендии, така и краткосрочна финансова помощ за ученици в класа му. Като педагог по цигулка проф. Фришеншлагер е търсен в международен план и като жури на важни национални и международни конкурси. Проф. Фришеншлагер е Doctor Honoris Causa и носител на най-високи австрийски и международни награди. През последните години той е вицепрезидент на Fédération Mondiale на Concours Internationaux de Musique (Женева), президент на ESTA (Австрийска струнна учителска асоциация) в Австрия, председател на Федералния консултативен съвет на Австрийските младежки музикални конкурси и от 1989 и Председател на конкурса на Fritz Kreisler във Виена, най-голямото и най-важно международно състезание по цигулка в Австрия.

https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/mihael-frishenshlager