ДепартаментМузика

Почетни професори на НБУ

  • Почетен професор на НБУ Райна Кабаиванска
  •  

    Удостоена с титлата „Почетен професор на Нов български университет” на 11 март 1998.

    Титлата се присъжда за изключителен принос към световната музикална култура и развитието на Нов български университет.

    Райна Кабаиванска е една от най-забележителните и неповторими оперни актриси на нашето съвремие. Дебютира в опера „Мантията“ от Пучини в град Верчели (Италия) през 1959. През 1961 дебютира в Ла Скала с операта „Беатриче ди Тенда“, а през 1962 – в Ковънт Гардън, Лондон, и в Метрополитън опера, Ню Йорк. Райна Кабаиванска има широк репертоар в над 40 оперни композитори, в главни роли, в произведения от ранния класицизъм до съвременната класическа музика. През своята дългогодишна кариера тя е Тоска, Мадам Бътерфлай, Манон Леско и Адриана Лекуврьор на най-големите оперни сцени. Творческата й биография включва богата дискография и филмирани опери, както и игрални филми. През последните години неизменна част от изявите на Райна Кабаиванска са многобройните концерти, на които тя представя свои ученици. Райна Кабаиванска е професор в Музикалната академия „Орацио Веки” в Модена и в „Академия Киджана” в Сиена, Италия, и почетен професор на Нов български университет. Провежда постоянни майсторски класове в Нов български университет, в музикалната академия в Модена, в Академия Киджана в Сиена и периодично в Испания, Франция, Италия, Япония, Финландия, Белгия. Председател е на жури на конкурсите в Сардзана, Сполето и Верчели. Член е на жури на конкурсите „Кралица Елизабет” и „Павароти”.

    През 2001 Райна Кабаиванска започва майсторския й клас в Нов български университет, а през 2002 тя основава дарителски фонд в НБУ, който продължава нейната благотворителна дейност в България и е израз на благородството и грижата за оперното изкуство. Фондът присъжда национални и международни стипендии за обучение на млади оперни изпълнители в България и Италия. Райна Кабаиванска е носител на многобройни награди, сред които: Белини (1965); Viotti d´Oro (1970); Пучини (1978); Илика (1979); Монтеверди (1980); Призът на Академия Медичи „Лоренцо Великолепни“ (1990); Голямата награда „Един живот посветен на музиката“ – Венеция (2000). За изключителен принос в областта на изкуството и за развитието на демокрацията в България е удостоена с орден „Стара планина”. Кавалер е на Големия кръст на ордена „За заслуги на Италианската република” за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството. Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската република (2011). Оскар за кариера в оперното изкуство (2013). За своя личен принос към световната музикална култура, за развитието на Нов български университет, както и за невероятната й работа с млади оперни таланти от цял свят в НБУ, Райна Кабаиванска е удостоена с титлата „Почетен доктор на НБУ“ (11 март 1998) и със званието „Почетен професор на Нов български университет“ (14 ноември 2000). На 2 август 2019 във Верона проф. Райна Кабаиванска получава поредното признание в своята кариера – наградата „Мария Калас“, която се присъжда на италиански творци за принос в оперното изкуство и с исторически принос за славата на „Арена ди Верона“. Райна Кабаиванска е първата чужденка, която получава тази награда и първата жена. Член на Настоятелството на НБУ от 06.12.2010.

    На официалната церемония по удостояването с почетната титла проф. Райна Кабаиванска произнася академично слово за изкуството, съвременния свят и възможностите „ПТИЦИ ОТ КРЪВ, КРИЛЕ И ПЕСЕН И ПТИЦИ ОТ МЕТАЛ, БЕНЗИН И ГРОХОТ ЕДНО НЕБЕ ЗА ВСИЧКИ ТЯХ. КАК ДА СИ ГО ПОДЕЛЯТ?“

    https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-doktori/rajna-kabaivanska

  • Проф. Димитър Христов, д.н., Почетен професор на НБУ
  •  

    Димитър Христов (1933-2017) завършва композиция в Националната музикална академия „Проф Панчо Владигеров“ (тогава само Музикална академия) като ученик на акад. Марин Големинов. Получава званието „Народен артист“. На 22 май 2003 е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за заслуги към департамент „Музика“ и изключително активната творческа и педагогическа дейност в Нов български университет. При връзването на званието, той произнася академична лекция на тема „Музиката около нас – една нова същност“. Дългогодишен издател на списание „Музика. Вчера. Днес” и дългогодишен главен редактор на научното списание „Българско музикознание”. Преподава и в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Негови известни творби са: Песенните цикли „Два цикъла по Пенчо Славейков“; „Цикъл Вапцаров“; „Цикъл Яворов“; инструменталните произведения: „Размишления на едно самотно Виолончело“, „Виолончелото напуска дясната ръка на пианото“, „Януари“ за 4-ма изпълнители на ударни инструменти, които свирят и четат текстове на Радичков, Шествия почти без диригент, 24 етюда за арфа посветени на Анна-Мария Равнополска-Дийн. Композитор на оперите “Игра” и “Златната рибка”. Негови научни публикации са „Книга за хор”, „Композиционни идеи върху фугите на „Добре темперирано пиано” от Йохан Себастиан Бах”, „Хипотези за полифоничния строеж”, „Към теоретичните основи на мелодиката”, „Двугласните инвенции на Й. С. Бах”, „Категориите Изток и Запад в търсене на собствено значение в музиката и образованието”, „Педагогът като артист в самотата…”. Инициира международните проекти „Световна история на музиката”, „Световна координация на дипломите в музиката”. Най-новата му награда е от Международната академия на изкуствата в Париж. Основател на „Международно ателие на композиторите”, член на фондация „Франк Калауей” в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт в САЩ, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, член на Президиума на ВАК (по време на неговото съществуване).

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/dimityr-hristov

  • Почетен професор на НБУ Людмил Ангелов
  •  

    Людмил Ангелов започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Носител е на награди от международните конкурси “Фредерик Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция). Концертира в Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван. Людмил Ангелов изнася рецитали, камерни концерти и е солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Фьодор Глушченко, Джордж Пехливанян, Жoзeп Понс, Педро Халфтер, Енрике Гарсия Асeнсио, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и др. Записва за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с „Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър Оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу. Признат е като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен. Людмил Ангелов осъществява запис на 5-те клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Носител е на наградата Аполон Токсофорос и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал „ГЛОРИА АРТИС“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фредерик Шопен“ във Варшава през 2010, 2015 и 2020. Основател е на ежегоден международен музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София. На 28 юни 2011 Людмил Ангелов е удостоен със званието почетен професор на Нов български университет за приноса му към музикалната култура на България и света. Води редовни лекции с най-талантливите млади български пианисти и ежегодно изнася клавирен международен майсторски клас в Нов български университет.

     

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/ljudmil-angelov

  • Почетен професор на НБУ д-р Марио Хосен
  •  

    Марио Хосен е потомък на евреи, араби и българи. Той се чувства наследник на Орфическото духовно музикално послание. Свири от 5-годишен, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва Средното музикално училище в Пловдив. След това продължава обучението си при професор Михаел Фришеншлагер, Ректор на Университета за музика и сценични изкуства във Виена, Австрия. След две години получава и австрийско гражданство за изключителни артистични постижения. Дипломира се с отличие и получава приз от Австрийското Министерство на културата. Оттогава живее във Виена (Австрия). Работи с бележити изпълнители и музикални-педагози като проф. Евгения-Мария Попова (България), проф. Жерар Пуле (Франция), Руджеро Ричи (САЩ), Ифра Нийман (Англия). Марио Хосен концертира с едни от най-известните световни оркестри. Впечатлява с изпълненията си публиките в САЩ (Ню Йорк, „Карнеги хол“), Австрия („Брукнерхаус“ – Линц, „Концертхаус“ – Виена), Швейцария (зала „Виктория“ – Женева, „Тонхале“ – Цюрих), Италия, Франция, Мексико, Испания, България, Китай, Латвия, Гърция и Япония. Марио Хосен е почетен професор на Нов български университет в София и води редовни лекции. Провежда и майсторски класове в различни части по света. Той свири на цигулка G. B. Guadagnini от 1749, която му е предоставена от Австрийската национална банка за сериозен принос към музикалната култура на Европа. Музикалните критици величаят Марио Хосен като „преродения Паганини”. Носител е на много награди за своето изпълнителско майсторство. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър Камерата Орфика НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015, на Международната музикална академия „Орфеус“ във Виена (Австрия). Виртуозът Марио Хосен е един от най-добрите интерпретатори и експерти върху творчеството на Паганини и работи като главен редактор на творбите му с издателство „Doblinger“ във Виена (Австрия), ведно с наследниците на легендарния Паганини и звукозаписна компания "Dynamic" Генуа (Италия). Марио Хосен е удостоен с честта да запише премиерно неизпълняваните досега последни осем творби на композитора, създадени преди 180 години в три компакт диска. Марио Хосен е солист и диригент на „Artist-in-residence“ – световно известния Виенски камерен оркестър.

    На 19 април 2011 е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за създаването на клас по цигулка и Академичен оркестър „Орфеус“ на университета.

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/mario-hosen

  • Проф.Милена Моллова, Почетен професор на НБУ
  •  

    Милена Моллова започва да свири едва на 5-годишна възраст, а на 13 години дебютира като солистка на Софийската филхармония в Концерт за пиано и оркестър № 3 от Лудвиг ван Бетовен под диригентството на големия български диригент Саша Попов. През 1958 става лауреат и носител на пета премия на Първият международен конкурс Пьотр Илич Чайковски в Москва. Милена Моллова завършва Московската държавна консерватория при световноизвестния пианист и педагог Емил Гилелс. Тя е лауреат и на награди от Международния конкурс за пианисти и цигулари „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж; Международния конкурс на най-голямата обществена медия в Германия ARD в Мюнхен (Internationaler Musikwettbewerb der ARD); Международния клавирен конкурс „Лудвиг ван Бетовен“ във Виена (Ludwig van Beethoven International Piano Competition, Vienna). Внушителната кариера на Милена Молова, която продължава над 75 години, включва творби от различни стилове и епохи от Барока до днес и се разпростира в широкия диапазон на соловото музициране, участието в различни камерни формации и най-вече в партньорството с камерни оркестри и големи оркестрови състави като Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Пловдивската филхармония и др. Акцент в изпълнителската кариера на Милена Моллова е интегралното изпълнение на цикъла от 32 клавирни сонати на Лудвиг ван Бетховен, представени в поредица от 9 концерта. Моллова осъществява и поредица от два цикъла с интегралното изпълнение на Бетховеновите сонати за пиано и цигулка – реализирани няколко пъти в сътрудничество с цигуларите Дина Шнайдерман и с Георги Бадев. Заедно с Дина Шнайдерман, Милена Моллова осъществява и записи на Цигулкови сонати от Волфганг Амадеус Моцарт. В последните години тя концертира активно с цигуларя Марио Хосен. Моллова представя премиери и изпълнява многократно съвременни български творби, като Концерт за пиано и оркестър № 1 (1955) и Концертни миниатюри (1970) на Димитър Христов, Концерт за пиано и оркестър № 1 (1985) и посветения на нея Концерт за пиано и оркестър № 2 (1999) на Красимир Кюркчийски, „15 етюда от висша трудност“ на Тодор Стойков, Интеграл: 7 фуги за два рояла (посветен на нея и дъщеря й – Милена Лазарова) представения заедно с нейни студенти Концерт за пиано, харпсихорд, чембало и оркестър „Barocus Ex Machina“ на Георги Арнаудов. Ръководител на департамента е в периода 2000-2008. Удостоена е с титлата почетен професор в НБУ (2008) и орден „Кирил и Методий – огърлие“. От 1997 Милена Моллова е Председател на Настоятелството на НМУ „Любомир Пипков“ – София. Милена Моллова участва в много журита на Национални и международни конкурси за пиано.

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/milena-mollova

  • Почетен професор на НБУ Стефан Драгостинов
  •  

    Стефан Драгостинов е български композитор, пианист, диригент и педагог, автор на кантатно-ораториална, симфонична, инструментална, хорова, камерна и вокална музика, попмузика, балетна, филмова и театрална музика. Учи композиция при проф. Панчо Владигеров; хармония и полифония при проф. Асен Карастоянов; пиано – при доц. Лидия Кутева, а по-късно при проф. Богомил Стършенов и композиция при проф. Александър Райчев. През 1970–1972 е студент в Ленинградската (дн. Cанкт-Петербургска) консерватория, където се дипломира в класа по композиция на проф. Борис Арапов. През 1982 е стипендиант на ДААД (Deutscher Akademischer Austauschdienst) в Кьолн, Германия. Носител е на първи награди на авторитетни международни конкурси по композиция: Гаудеамус в Холандия за кантатата Панаирът Polytempi 1, (1978), Карлхайнц Щокхаузен в Италия за Концерт за пиано и оркестър – Polytempi 4 (1980), Grand Prix на фондация Франция – Артур Онегер за кантатата Polytempi 3 (1982), Симон Боливар – Венецуела за Симфония-Монумент (1984), Фернандо Пессоа – Португалия за Ода за морето (1986). От 1974 до 1994 Стефан Драгостинов работи в Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Мащабен музикален проект на Стефан Драгостинов е „Антология на българския фолклор – Звукови икони на България и Ключът към тайнството“, който композиторът реализира заедно със създадената от него хорова формация „Драгостин фолк национал“, с която до момента има издадени 11 CD-албума. През 2011 на международния хоров конкурс, организиран от БиБиСи, „Нека народите пеят“ (Let the Peoples Sing) „Драгостин фолк национал“ печели Втора награда. Стефан Драгостинов е професор по композиция, оркестрация, хармония, теория и съвременни музикални техники в Нов български университет, София. На 11 юли 2011  е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му като преподавател по композиция и музикален анализ. От 1978 прилага в някои от композициите си метода на контролираната политемпия. Серията му от пет произведения „Политемпи” за различни изпълнителски състави. Произведенията му се изпълняват на фестивали по цял свят: „Московска есен”, Летен музикален фестивал в Милано – Бергамо, „Варшавска есен”, в залите „Чайковски“ и „Болшой театър” – Мocквa, Центъра „Жорж Помпиду” – Париж и др.

     

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/stefan-dragostinov

  • Почетен професор на НБУ Райна Михайлова
  •  

    На 20 април 2000 Райна Михайлова е удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишна творческа и педагогическа дейност в програмите на департамент „Музика”. По време на церемонията учениците на Райна Михайлова представят концерт. Райна Михайлова дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 в ролята на Марженка от операта „Продадена Невеста” от Сметана. Скоро след това е назначена за солистка и бързо натрупва солиден сопранов репертоар. Запомнящи са нейните роли на Мими от „Бохеми” на Пучини, Виолета от „Травиата” на Верди, Неда в „Палячи” на Леонкавало, Графинята от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Памина от „Вълшебната флейта”, както и няколко ярки образа в руски опери: Оксана в „Черевички” на Чайковски, Антонида в „Иван Сусанин” на Глинка, Марфа в „Царска годеница” на Римски-Корсаков. Проф. Райна Михайлова е един от основателите на департамент “Музикално-сценични изкуства” (днес департамент „Музика“) на Нов български университет.

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/rajna-mihajlova

  • Проф. д-р Симо Лазаров, Почетен професор на НБУ
  •  

    На 21 май 2015 Симо Лазаров е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет за заслугите му към НБУ при разработването на алтернативни програми за обучение на студенти в областта на компютърното музициране; за широката и интензивна международна дейност на проф. д-р Симо Лазаров в популяризиране и издигане на авторитета на Нов български университет като първо учебно заведение с подобни програми в България и в тази част на Европа; за активната му концертна, научна и звукозаписна творческа дейност при провеждане на форум-фестивал „Вселената на компютърната музика“ – Computer Music Space в България вече 11 години подред, с което подпомага развитието на българската музикална култура.

    Симо Лазаров развива музикалните си и технически способности като преминава през различни етапи на своето инженерно и музикално образование: в Прага (овладявайки изпълнителските умения на орган от Иржи Ропек и следвайки електронна музика при проф. Рудолф Ружичка), в електронните студиа в Братислава, в София – където завършва техническото си образование, и във Франция – изучавайки курсове по композиция при Пиер Булез в ИРКАМ – Париж. Всички тези знания той обединява професионално през 1974 със създаването на първото в България Студио за електронна музика към Българско национално радио, което ръководи повече от 25 години. Симо Лазаров работи в няколко направления: композиране и изпълнение на оригинална електронна, електроакустична и компютърна музика, музика за кино, театър, радио и телевизионни постановки, студийна и концертна дейност у нас и в чужбина, участие в наши и чужди фестивали и конкурси за електроакустична музика, както и създава първите български фестивали за електронна музика и мултимедия. Инициира и създава по собствена методика и школа през 1996 в Нов български университет единствената в България специализация по компютърно музициране, където понастоящем е професор. Дискографията и библиографията му включват 18 книги, над 60 научни публикации, около 300 музикални творби от всички жанрове и форми обединени в 9 дългосвирещи плочи, 32 CD албума и 11 DVD албума, музиката за 7 пълнометражни и около 90 късометражни филми, около 30 театрални постановки и около 20 касетъчни компилации, както и издадената през 2004 от БНР и музикална къща SYNTHI music – Tel Aviv антология от 30 компактдиска с авторска музика. От 2002 е артистичен директор на българското издание на Международен форум-фестивал ВСЕЛЕНАТА на КОМПЮТЪРНАТА МУЗИКА. От 2004 е директор на Научно-практическото и изследователско звено за компютърно музициране и компютърна звукообработка към НБУ, което през 2016 прераства в Център за компютърна музика и саунд дизайн.

    Към получените множество наши и международни награди през 2008 година Симо Лазаров добави и наградата на Националния дворец на културата „Артист на Салона на изкуствата“ за цялостна творческа дейност, наградите на ръководените от него екипи „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцовите дейци в категория „Звук и звуков дизайн“ през 2016 и 2017, както и получената през 2018 „Златна лира“ за цялостна творческа дейност.

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/simo-lazarov

  • Проф. Сузана Клинчарова, Почетен професор на НБУ
  •  

    Сузана Клинчарова е родена в София, в семейството на пианистката Вера Панова и на художника и публицист Евгени Клинчаров („Пантеон на Българската Култура“), но живее в Париж и в Ню Йорк. Получава образованието си в София (НМУ и НМА), в Брюксел и в Париж. Нейни професори са Сузана Милдониан и Пиер Жаме, при когото специализира френска музика. Завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира като получава наградата Супериор. Печели конкурса „Тенуто" в Брюксел и концертира активно. В същото време взима изпитите си в Софийската консерватория и завършва и Майсторски клас в България. Започва преподавателската си дейност в НМУ и в НМА. След установяването си в Париж преподава като професор по арфа в консерваторията в Ньои, Париж. Хабилитирана е със заповед на Държавния съвет на Франция от 28/11/2002. Сузана Клинчарова е член на жури на най-престижните конкурси за арфа. Преподава в България, в Нов български университет и провежда майсторски класове в Европа и САЩ – NYU, Консерваторията в Бостън, American Harp Society, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж... Сузана Клинчарова свири в най-известните световни сцени: Карнеги Хол, Симфони Спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Тя е солист на оркестри от величината на Токио метрополитен симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийска филхармония и Симфоничен оркестър на БНР, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, Софийски солисти и мн. др. Най-новият проект – Антология на френска музика за арфа в три диска „La Belle Epoque de La Harpe”, е акламиран в Европа и САЩ. Нейни изпълнения, интервюта, късометражни филми са в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. От 2011 Сузана Клинчарова провежда Майсторски класове в НБУ. Проектът „Арфата – извор на вдъхновение“ се провежда успешно вече 9 години и привлича активности от различни департаменти на НБУ – Музика; Театър; Кино, реклама и шоубицнес; Изящни изкуства; Политически науки и ги обединява при представяне на изкуството в мултимедийни спектакли пред широка публика в престижни столични зали и сцени. През 2017 година и е присъдена титлата Почетен професор на НБУ. Проф. Сузана Клинчарова работи за разширяване на арфовий репертоар, има широк принос в издирването и транскрипцията на пиеси за арфа – непознати, забравени или новонаписани – в световен мащаб. Тя е горещ поддръжник на съвременната музика. Сузана Клинчарова е член на CDMC (Центъра за съвременна музика) и председател на Асоциацията ArtFusion в Париж.

     

    http://suzannaklintcharova.com

    https://www.nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/prof-suzana-klincharova