facebook

ДепартаментМузика

Актуално

4_678x410_crop_478b24840a 2_678x410_crop_478b24840a 1_678x410_crop_478b24840a 10_678x410_crop_478b24840a 11_678x410_crop_478b24840a 13_678x410_crop_478b24840a 14_678x410_crop_478b24840a 15_678x410_crop_478b24840a 3_678x410_crop_478b24840a 12_678x410_crop_478b24840a 5_678x410_crop_478b24840a 6_678x410_crop_478b24840a 7_678x410_crop_478b24840a 9_678x410_crop_478b24840a
24.10.2016 09:52

Джил Демпси запозна студентите на НБУ с „Техниката Александър“

Организатори на събитието са Център за професионално и продължаващо обучение, департаменти „Музика“ и „Театър“

На 21. октомври (петък) проф. д-р Милена Шушулова, ръководител на департамент „Музика“ в НБУ, приветства Джил Демпси, лектор на семинар, посветен на „Техниката Александър“. Галерия УниАрт едва събра всички желаещи да се запознаят със световноизвестния метод. Поради големия интерес и желание за активно участие от страна на студентите обучението продължи и в събота.

 

Историята разказва, че Фредерик Матиас Александър, австралийски актьор, загубил гласа си по време на своя изява пред публика. Въпреки задълбочените проучвания и проведените обстойни изследвания, лекарите така и не успели да дадат конкретно обяснение за причината, довела до неговото състояние. Липсата на лечение съпътствала неясната диагноза. Актьорът бил принуден сам да открие решение на проблема, за което избрал прилагането на необичаен подход. Той започнал да се самонаблюдава. За да улесни дейността си, си набавил няколко огледала. Основните изводи, които успял да направи след дългосрочното проучване, са, че загубата на гласа е свързана с чувствителното увеличаване  на напрежението и стреса на сцената. Резултатите  от тях били видими -  издължаване на врата и снижаване на главата. Равносметката, която направил, била че под въздействие на физическите промени мускулите около гласовия апарат се напрягат допълнително и постепенно заглушават звученето на гласа. Така Александър открил, че съзнателното контролиране на позицията и движенията на тялото действат благотворно върху гласа му.

 

Център за професионално и продължаващо обучение, департаментите „Музика“ и „Театър“ в Нов български университет са основните организатори на семинара, посветен на световноизвестния метод за повишаване на ефективността, с която хората  използват телата си. 
„Техниката Александър“ е задължителен предмет в редица водещи консерватории и академии по танцово изкуство и актьорско майсторство. Популярността й в България нараства заради осъзнаването на нейната приложимост в ежедневната дейност на човека. За това свидетелства големият интерес от страна на студентите на Нов български университет, чиито ентусиазъм и мотивация завладяха Университетски театър.

 

Лектор на значимото събитие е Джил Демпси, която разкри дълбинната същност на похвата пред желаещите да се запознаят с него студенти от департамент „Музика“ и „Театър“. Основните области, в които прилагането на метода оказва ползотворно влияние , са развиване на съзнанието и самочувствието на участниците, подобряване на координацията, контрола и концентрацията. Следването на основните стъпки, върху които е изградена „Техниката Александър“, гарантират пълноценно дишане, подобряване на  качеството и силата на гласа. Един от най-важните резултати след успешното приключване на процеса е осигуряването на свобода за себеизява, която е необходимо изискване за успешна реализация в конкурентната социална среда, в която живеем.

 

Същността на метода съдържа указания за изграждане на умения, които успешно могат да се прилагат в ежедневната дейност на човека, като така значително я улесняват. Едно от тези качества, към изграждането на които са насочени усилията на преподаващия и обучаемия, е способността за контролиране на затруднения без значение от характера им. Едни от най-често срещаните предизвикателства са следствия от физическо натоварване, прераснало в  хронична умора. Не се поставя под съмнение негативното въздействие, което те оказват върху личността и нейните изяви. За да се минимизират процесите на ограничаване на  личната и професионална ефективност и свободното поведение на човека, се препоръчва вземането на превантивни мерки. Редица изследователи и практици смятат, че едни от най-важните от тях се съдържат в „Техниката Александър“. Тя обяснява този тип ограничения със склонността на хората неправилно да използват тялото си за дълги периоди от време, изграждайки вредни навици, при които използват мускули, които всъщност не са необходими. Чрез прилагането на иновативния метод  човек се научава как да контролира  физическото и умствено напрежение, за да постигне балансирана позиция, при която тялото е в покой без излишно натоварване. Този резултат съкращава необходимите усилия и повишава работоспособността.

 

„Техниката Александър“ е световно признат метод, който се прилага от известни изпълнители и музиканти като Стинг, Мадона и сър Йехуди Менухин, популярни актьори като Кевин Клайн, Уилям Хърт и Алън Рикман, от писателите Роалд Дал, Дж. Б. Шоу. Осъзнаването на степента на полезност на дейностите, които похватът обединява, го превръща в основен елемент от политиката на медийни организации като The Guardian, BBC и бизнес корпорации като Hewlett Packard.

 

Целта на семинара, на който Нов български университет е домакин, е запознаване с иновативния метод за управление на тялото и ума, който би могъл да се практикува с инструктор или самостоятелно. Лекторът на събитието е воден от идеята да покаже основните движения, които човек трябва да изпълнява в медитативно темпо, за да достигне желания резултат. Стремежът към задълбочаване на връзката между тялото, ума и душата е водещ в техниката, която оказва положително влияние върху цялостната дейност на човека. Умението за управление на човешката същност е необходимо качество, чието овладяване е предпоставка за успешно развитие във всяка сфера.

 

 

За да разкажат повече за инициативата и за нейната приложимост в университетската институция, лекторът Джил Демпси и основните организатори на проекта – г-н Бен Стоукс и г-н Димитър Московски, споделиха своите възгледи и очаквания:

 

Разкажете за себе си и за ролята си в семинар „Техниката Александър“.

Демпси: С „Техниката Александър“ ме запозна моят доктор. Тогава имах силни болки в гърба и врата, както и дълбока депресия. Бързо осъзнах, че трябва да изуча проблемите си, и се записах на курс с учител с намерението да се занимавам една година. Толкова много ми хареса, обаче, че завърших тригодишното си обучение и се дипломирах през 2004 г. Оттогава преподавам в Англия и Словения. Преди това работих за опазването на околната среда, другата ми страст.

Московски: Завършил съм класическа музика в САЩ и докато бях студент като част от обучението си взимах уроци по „Техниката Александър“. Тогава разбрах каква огромна положителна промяна може да настъпи у всеки един човек, ако започне редовно да практикува техниката.

Стоукс: Живях в България в продължение на няколко години и имах щастието да се запозная с много и различни българи, които говорят английски  език, и установих, че те са отворени и ентусиазирани за нови идеи и лесно приемат промяната. Познавам Мис Демпси от над десет години, изучавах „Техниката Александър“ с нея и натрупах доста познания за ползите, които могат да се извлекат с овладяването й. Откакто съм в България се запознах с редица музиканти и актьори, за повечето от които техниката беше непозната. Затова се свързах с Джил с твърдото убеждение, че тя ще бъде добре приета тук.  Постарах се Джил да се свърже с подходящите хора и да предоставя информация и подкрепа винаги, когато е необходимо.

 

Как се зароди идеята за организирането на семинар „Техниката Александър“?

Стоукс: Обсъдих идеята за посещението й в България с г-н Московски и открих, че той е се е обучавал на тази техника няколко години в Съединените щати. И двамата се съгласихме, че ще бъде от полза за всички Джил да дойде и да прецени възможностите за обучение в България.

Демпси: Когато Бърнард ми каза, че е възможно тук, в България, хората да проявяват интерес, веднага се заинтригувах. Духът ми е приключенски и вярвам, че „Техниката Александър“ си струва да се разпространява навсякъде по света. Тя вече се преподава в над 40 страни, но остават още толкова много!

Московски: Идеята се роди благодарение на приятелството ми с Бърнард Стоукс, който живее в София и е приятел с професионалната инструкторка по „Александър“ Джил Демпси. Джил прояви желание да дойде до София, за да представи техниката на различни професионални общности.

 

По чия инициатива е провеждането му в Нов български университет?

Московски: Инициативата за представяне на техниката в НБУ е моя. Майка ми Марта Московска е дългогодишен преподавател по английски език в Бакалавърския факултет в НБУ.

 

Срещнахте ли трудности по време на реализацията му?

Московски: Тъй като техниката в България е до голяма степен непознато явление, не знаехме какво да очакваме. Единственото по-сериозно предизвикателство беше да можем предварително да обясним на хората за какво става въпрос. За радост срещнахме голямо разбиране и интерес сред класическите музиканти и актьорите. Също така бих искал да изразя и специални благодарности г-жа Светлина Терзиева, директор на Софийска филхармония, както и към г-н Мартин Стоянов и департаментите „Театър“ и „Музика“ за отзивчивостта и чудесната организация на семинара в НБУ.

Стоукс: С организирането на тези семинари се зае основно г-н Московски, но навсякъде кипеше ентусиазъм. Искаме да  изкажем благодарност на Софийската филхармония и Нов български университет за цялостната им подкрепа. Не срещнахме никакви затруднения.

 

Еднократно събитие ли е семинарното занятие или ще има продължение?

Демпси: Сега, когато знаем, че хората проявяват интерес да овладеят техниката, възнамерявам да се върна идната година и в крайна сметка да се преместя тук завинаги, за да създам училище. Най-голямото ми желание е да обуча местни български учители и да създам една динамична общност на „Техниката Александър“ тук, в София.

Московски: Искрено се надяваме това да е само началото. „Техниката Александър“ има широко приложение в най-различни професии и дейности, особено за хора, занимаващи се със сценични изкуства и такива, които активно ползват телата си в ежедневната си работа. Колкото повече хора научат за техниката, толкова повече биха имали възможността да се възползват от нея. Техниката е практическа дейност, която изисква постоянство и търпение. Истинските резултати и дългосрочният ефект отнемат време.

Стоукс: Целта на семинарите е да се прецени реакцията на участниците към „Техниката Александър“ и как тя се приема в България, за да се вземе решение по какъв начин е най-удачно да се задоволят потребностите. Първоначалната реакция е ентусиазъм и е възможно да се обмисли поставянето на начало на обучение в София.

 

Разкажете повече за лектора на събитието.

Стоукс: Джил Демпси завършва с отличие химия в Университета в Нюкасъл, но дипломата й не е основният двигателят на бъдещата й реализация. Тя работи дълги години като природозащитник в общински и частни фирми. По това време придобива множество умения, считани за типично мъжки, като например да сече дървета и да оформя жив плет (в земеделски мащаб). В личен план тя е запалена по тичането на открито на дълги разстояния, вкл. и на планински терен. Джил е принудена да се откаже от тичането заради контузия, съкрушителна за нея и тласнала я към преподаване на „Техниката Александър“. Травмата сериозно засяга гърба й и след като Джил овладява техниката, благодарение на която настъпват значителни подобрения, тя решава да се заеме с преподаването й. Това се случва преди повече от 15 години.

 

Какъв е интересът от страна на студентите?

Стоукс: За повечето студенти, особено в областта на сценичните изкуства, използването на техниката довежда до значителни подобрения в изявите им, тъй като тя подобрява значително плавността на движенията, намалява усилието, което се изисква, и спомага да се упражнява по-прецизен контрол върху мускулите.

 

Какъв основен подход ще бъде прилаган по време на семинара?

Стоукс: Стратегията или подходът, избран от Джил, зависи изцяло от нея и не знам какво точно възнамерява да прави тя.

Демпси: Основното в подхода ми е да предоставя информация за техниката, да обясня какво представлява тя, а след това я демонстрирам. Викам четирима доброволци от публиката и работя индивидуално върху това, от което според мен се нуждае всеки един от тях, а след това ги моля да опишат преживяванията си на публиката. Това е най-ефективният начин за едва 15 мин. да покажа на хората какво правя и ефекта, който постигам. Важно е да отбележа тук, че са нужни неколкократни повторения, за да може тялото да научи "новия" начин на движение. Все пак нещичко от показаното от мен се запечатва в ума на хората, но друго несъмнено се забравя. „Техниката Александър“ е процес, а не единично действие.

Московски: Да, действително индивидуалният подход е най-важен. След кратка уводна част, описваща техниката за хора, които никога не са чували за нея, Джил Демпси ще поработи индивидуално с няколко доброволци.

 

Необходимо ли е участникът да има художествено образование, за да прилага техниката?

Демпси: Абсолютно всеки човек може да овладее и да прилага техниката. Имам диплома по химия, например, и благодарение на нея разбирам в дълбочина техниката и съм в състояние да помагам още повече на учениците си. А и освен това я преподавам предимно с ръце, така че езикът не е никаква бариера.

Московски: Изобщо не е задължително. Както стана дума по-рано, техниката е приложима за всеки. Често обаче хората на изкуството, които се занимават с техниката, виждат сериозни подобрения в практикуването на своята дейност.

 

„Техниката Александър“ е световноизвестен метод. Познат ли е той в България?

Московски: По мои лични наблюдения не е. Именно затова правим този семинар.

Демпси: Има хора в България, които са чували за техниката и дори са си купили книги, с чиято помощ се опитват да я овладеят. Но това е като да почувстваш вкуса на храната. Никой не може да го опише. Просто трябва да се вкуси. Така и „Техниката Александър“ е невъзможно да се овладее без помощта на учител. Някои я овладяват бързо, а други бавно. (При мен се случи много бавно и мисля, че това ми помогна да стана по-добър учител, защото се наложи да се задълбоча, за да намеря отговорите. Все още не съм открила човек, на когото да не съм в състояние да помогна.)

Стоукс: Както казахте, „Техниката Александър“ е световно известна, но доколкото знам, последователите й, които се намират най-близо до България, са във Виена. Следователно, малко хора южно от Виена са имали възможността да видят или чуят за нея, освен тези, които са се обучавали в чужбина или са пътували с хора, които използват или познават тази техника.

 

Какви резултати очаквате след провеждането на семинара?

Демпси: Надявам се да предизвикам интерес към „Техниката Александър“ сред студентите и преподавателите, както и признанието им за стойността и предимствата, които би им предоставила тя в ролята им на изпълнители и в ежедневневието им. Надявам се и да имам възможността да участвам и в по-нататъшни дискусии с преподавателите за бъдещи възможности в контекста на НБУ.

Стоукс: Най-важното за актъорите е, че те осъзнават наличието на един по-добър начин на движение, който води до значително подобряване на изпълнението им. Техниката е особено полезна и за служителите в офиси, приведени по цял ден над клавиатурите си, и за обикновените метачи по улиците, които прекарват деня си в приведени и усукани пози. 

Московски: Очакваме да привлечем общественото внимание върху техниката и ползите от нея, както и да дадем възможност на хората, които искат да я практикуват, да участват в по-нататъшния етап от установяване на редовна практика на техниката в София.

 

 

 

Интервю и снимки: отдел "Информационна дейност"