ДепартаментМузика

      Симфония от емоции, детски усмивки и ноти завладя Нов български университет в първите дни на м. септември. Ученици от различни музикални училища репетираха неуморно под зоркия поглед и изострения слух на Станислав Почекански – водещ на семинара „Цугтромбон, туба и камерни брас ансамбли“, организиран от департамент „Музика“ и Център за професионално и продължаващо обучение на НБУ.

      Участниците - начинаещи, но мотивирани духови инструменталисти, най-малкият от които е само на 11 г. - показаха завидни музикални умения. Г-н Почекански е категоричен в преценката си, че ентусиазмът и креативността са безценна комбинация, която заедно с усилената работа и постоянство, би се превърнала във възможност за творческо и професионално развитие на всеки млад талант. Воден от тази идея, той не пропуска удобен случай, в който активно да се включи в усъвършенстването на практическата подготовка на младите изпълнители. Прави всичко възможно, за да им предаде поне частица от знанията и опита си, грижливо събирани години наред по време на обучения при доказани професионалисти. Спокоен е за бъдещето на подрастващите, защото вижда, че има кой да им подаде ръка и да им вдъхне сигурност. Семинарът е доказателство за плавния преход между средното училище, изпращащо ги с пробуден стремеж за развитие, и университета, който ги посреща с иновации, очаквания и авторитетни преподавателски фигури.  

      Повлиян от своето собствено богато интелектуално развитие, Станислав Почекански определя събитието, организирано с подкрепата на НБУ, като „светъл лъч“, който трябва да озарява все по-често и все по-обширна територия от сферата на науките и изкуствата. Семинарните занимания са полезни за младите хора, защото по време на тях те получават необходимото внимание от преподавателя, но и се учат от останалите участници. Камерният състав позволява на начинаещите музиканти по-лесно да откриват връзката между теорията и практиката и с лекота да вникват в на пръв поглед трудните за разбиране музикални правила. Провеждането на такъв тип събития в академична среда им придава нови измерения и нова форма на значимост в съзнанието на учениците, които осъзнават, че любимото занимание може да се развие по време на висшето образование и да се превърне в професия.

      За „дом“ на 3-дневния семинар „Цугтромбон, туба и камерни брас ансамбли“ организаторите от НБУ са избрали емблематична част от университета – галерия „УниАрт“. Тя ще бъде носител на неразривната свързаност между различните видове изкуство, обединени от неутолимия човешки стремеж към съвършенство, който според Станислав Почекански е движеща сила в света.

• Човек се ражда музикант или се научава да бъде?

Поривът за изява съпътства човека от началото на своето битие. Оттогава започват да се проявяват и заложбите, които всеки носи в себе си и първите прояви на творчество. Така се открояват талантът и склонността на човека към творческа изява в изкуството. Голямата задача на педагога е да открие този талант и да създаде възможност за развитието и усъвършенстването му, без което дарбата би останала скрита за света.

• Какво е правилното съотношение между талант и труд, за да бъде един музикант успешен?

Точна рецепта в изкуството няма – това са двете страни на една и съща монета, неразривно свързани помежду си, хванати ръка за ръка в дългия път към успеха.

• В какво се измерват успехите и продължавате ли да се стремите към отличия?

За мен успехът не е самоцел. Той се измерва с щастието да творя, с радостта на учениците ми от завоюваните върхове в музиката, с усмивките по лицата на публиката след концерт. Отличията са само външната страна на успеха. Истинската награда за твореца е в сърцето и в душата му.

• Какви методи за мотивация на младите хора прилагате, за да се насочат те към музиката и за да й се отдадат изцяло?

Въвеждането в прекрасния свят на музиката, удоволствието от общуването с инструмента, радостта от сценичното изпълнение винаги са били и вярвам, че ще бъдат най-силният мотивиращ фактор за младите творци. Участието в солови и ансамблови изяви, в конкурси, фестивали и турнета у нас и в чужбина поддържат жив интереса на изпълнителите към музиката. Наскоро някои от участниците в семинара, които са оркестранти във Филхармония „Пионер“, се завърнаха от концертен гастрол в Берлин и при срещата ми с тях, непосредствено след завръщането им, аз видях едни въодушевени и запалени млади хора. Убеден съм, че тяхното приповдигнато емоционално състояние ще даде отражение в желанието им за работа и в цялостното им представяне на семинара.

• В какво се изразява възпитателната роля на изкуството и значима ли е тя от гледна точка на днешното модерно общество? Цени ли то представителите на културата?

Изкуството е вид комуникация. Това е уникална възможност да споделиш с аудиторията най-съкровените си преживявания, които не могат да бъдат предадени с други изразни средства. Богатството на това общуване изисква възпитаване на редица качества, присъщи само на творците. Това ги прави различни, емоционални, интелектуално извисени. За съжаление днешният забързан свят не забелязва значението на изкуството за развитието на човечеството. Съвременното ни общество е длъжник на тези, които в радост и тъга крепят духовните му устои. Ако политиците слушаха повече музика, светът щеше да различен.

• Били сте в ролята на участник в различни майсторски класове. Как гледахте на значимостта им като представител на учещите се?

Участието в семинари и майсторски класове е форма на активно усъвършенстване на знания и умения, на обмяна на опит, на нови идеи и приятелства. Акцентът на любимото занимание с инструмента те кара да забравиш за време и пространство, да се потопиш в красивия свят на музиката. А сценичните изяви, с които обикновено завършват майсторските класове, дават възможност на всеки участник да покаже какво е постигнал и да открие хоризонта за бъдещото си развитие.

• Как определяте значението им сега, когато вече сте в ролята на преподавател в такъв тип специални събития?

Майсторските класове и семинарите за мен са наистина специални събития. Те са огледало, в което можеш да видиш себе си, пречупен през призмата на младите творци. Процесът на израстване е двустранен – усъвършенства се и ученикът, и учителят.

• Всеки ли може да бъде преподавател и как човек се учи да „споделя знание“?

Да бъдеш преподавател е призвание. Това задължава не само да споделяш знания и умения, а да възпиташ и изградиш достойни млади хора. Трябва да носиш в сърцето си пламъчето на будител, което щедро да раздаваш на своите ученици.

• Оказва ли влияние фигурата на авторитета (доказалият се професионалист) върху нагласата и мотивираността на учащите се?

Младият човек е търсеща личност. Съвременното ниво на комуникация дава възможност за изчерпателна информация относно събития и творци по целия свят. Безспорно професионалистите с доказан принос в музикалното изкуство са желан партньор както на сцената, така и в учебната зала.

• Какви са очакванията Ви относно резултатите от предстоящия семинар „Цугтромбон, туба и камерни брас ансамбли“, който ще се проведе в НБУ?

Семинарът е насочен към медните духови инструменталисти – ученици в музикалните училища и има за цел както да усъвършенства практическата подготовка на младите изпълнители, така и да представи възможностите за творческото им развитие в НБУ. Сърдечно благодаря на НБУ, който в юбилейната 25 година от своето създаване за втори път отвори широко вратите си за богатството на медните духови инструменти! Благодаря за прекрасните условия за работа и перфектната организация!

• Какви занимания включва програмата на събитието, започващо в НБУ на 01.09.2016 г.?

Въпреки краткия срок, в който се провежда семинара, програмата му предвижда индивидуални солови занимания с всеки участник, изпълнения в съпровод на пиано и работа в камерни брас ансамбли. Венецът на събитието е заключителният концерт на 03.09.2016 г. от 18.00 часа в Галерия УниАрт. Заповядайте!

Интервюто взе: Аксения Янева

Фотографии: Петя Петкова