ДепартаментМузика

На 17.05.2019 г. преподаватели и студенти от бакалавърски програми „Музика“ , „Русистика“, „Визуални изкуства“ и „Приложни чужди езици за администрация и управление“ (на англ. ез. и втори чужд език), както и студенти от курса за знание „Костюмът – символика и начин на употреба“ осъществиха пътуващ семинар на тема „Възрожденският свят на българина“. Екипът, осъществил този семинар включва доц. д-р Ралица Мирчева, доц. д-р Татяна Фед, гл. ас. д-р Милка Хаджикотева, гл. ас. д-р Мария Нейкова и гл. ас. д-р Маргарита Кръстева. Проектът е финансиран Фонда за учебни програми към ФБО.

Пътуващият семинар имаше следните цели:
1. От една страна да запознае студентите с живота, бита, социалният и икономически живот на българите по времето на Възраждането.
2. Да ги запознае с характерната архитектура от този период.
3. Да се запознаят с основните занаяти и начините на изработка на различни предмети от бита и културата.

Въпреки намръщеното време, пътуването мина неусетно и първата спирка бе в Дома на хумора, сатирата и забавата в Габрово. С любезното съдействие на нашия местен гид, имахме възможности да се запознаем с веселия и шеговит нрав на габровците. Тук се запознахме с богатото историческо, културно и природно наследство на територията на най-малката област в България.

Легендата за Габрово, с която ни запознаха нашите домакини е следната „Имало едно време едно българско селище в полите на Балкана, където от сутрин до здрач ехтели чукове и наковални; кожари, абаджии, ножари, папукчии и гайтанджии майсторели изделия за чудо и приказ, впрягайки двигателната сила на водата. А сетне впрягали каруците си и се спущали към полето, за да продават своите ножове, брадви, гаванки, солници, шаек, гайтан, грънци, пищялки – всичко. Ала за да им върви търговията, тези балканджии трябвало да умеят да вземат ума на клиентите си, да се шегуват, да се пазарят, да питат и разпитват. Хората били бедни и трудно купували, но когато занаятчиите от Балкана подхващали своите лакардии, хората от полето отваряли и сърцата, и кесиите си. Така лека-полека габровските балканджии си създали име на добри търговци, които хем търсели сметка от всичко, хем продавали стоката си с усмивка и весела история. Габровци обичали да се надсмиват над себе си, а изглежда това се харесвало и на хората, с които правели алъш-вериш, та ето как още през 18-19 век започнали да се разпространяват смешни истории и случки, в които главният герой бил почтеният, но пресметлив и пестелив балканджия – габровец. По-късно се появило нарицателното име „габровец“ като есенцията на габровския характер: бърз, находчив, остроумен, способен в суровите условия на Балкана от нищо да направи нещо. И докато славата работела в полза на габровци, те пък работели за въздигането на градчето си. Малките габровски работилнички се преобразявали в боботещи фабрики за текстил, кожи, обувки и ножове. И Габрово от цветущ център на занаятите се превърнал във важно индустриално средище. Габровецът станал богат буржоа, но от старите си навици да пести и да извлича изгода от всичко не се отказвал. От разминаването между старите му привички на пословичен пестеливец и новото му обществено положение се родили габровските анекдоти. Те се разнасяли не само от уста на уста, но през 20-те и 30-те години на ХХ век масово завзели територии във вестниците и печатни издания из цялата страна. Габровските анекдоти се превръщали в национален феномен. А замогналите се габровци се качвали на трена за Европа, където не само търсели нови пазари, но и попивали друга култура и традиции. Измежду армаганите, които носели у дома, били някоя и друга карнавална маска или атрибут, но най-вече идея как да разнообразят празниците си след тежките делници. През 30-те години на ХХ век по-богатите започнали да организират маскени балове с много музика и веселие до зори, а хората от средната класа излизали по улиците, преоблечени в стари дрехи и малко сажди за грим. Кой не би искал да бъде част от общото веселие в Габрово? Родили се веселите маскаради и улични шествия в Габрово, които продължават …и до днес.“

За студентите от програма „Визуални изкуства“ интерес предизвика експозицията на 24 биенале на хумора и сатирата в изкуството.

На последния етаж на музея бяха разположени две много интересни, макар и контрастни по своята същност експозиции. От една страна са представени модели на карнавални костюми от различни градове по света, в които има традицията на провеждане на подобни културни събития.

Втората експозиция включва репродукция на стенописи от различни български манастири и църкви посветени на грехопадението. Една изключителна възможност на едно място да се видят уникални изображения на българската стенописна школа.

Втората спирка от нашият семинар бе Архитектурно-етнографски комплекс „Етъра“. Той е създаден през 1964 г., като обявяването му за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение става с брой 101 на Държавен вестник от 1971 г. По своята същност това е музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.

По време на нашата обиколка посетихме 50 различни обекта – къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други стопански сгради. Тук се намира и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода – валявици, воденици, тепавица, точило и др.

На занаятчийската чаршия (централната търговска улица) в Етър са изградени 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в Габрово и региона. Именно това е мястото, където студентите имаха възможност да се запознаят в реално време с работата на майсторите и занаятчиите – хлопкарство (изработка на ковани хлопки – звънци за животни), грънчарство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), кожухарство, бакърджийство (изработка на медни съдове) и др.

Не на последно място се насладихме на кулинарното майсторство на месните кулинари, които изработват различни захарни изделия по старинни рецепти и различни произведения на местната кухня.

На студентите бяха поставени различни задачи, чиято реализация ще бъде представена във втората час на семинара на 10.06.2019 г. от 11:00 часа в зала 501 –I к.