ДепартаментМузика

Доц. д-р Георги Арнаудов -  човек, притежаващ необикновени способности; личност, стремяща се към непрекъснато усъвършенстване; творец, устремен към създаването на паралелен свят, изграден върху основите на хармонията; пример, който съчетава знания, умения, емоция и с лекота ги споделя със студентите си. Толкова много образи, съчетани в един.

 

Поредното признание, което композиторът на симфонична, камерна, филмова и театрална музика и преподавател в департамент „Музика“ в Нов български университет получи, бе „Златен век“. На официална церемония той бе отличен с почетния знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

 

Роден в семейство на музиканти, съдбата му сякаш изглежда предопределена. Звукът във всяка негова форма не само го съпътства през целия му живот, но върви ръка за ръка с твореца; бележи всеки етап от личностното и професионалното му израстване; намира проявление във всяка негова дейност. Талантът и вътрешното усещане за музикалната същност на света подтикват Георги Арнаудов да започне образованието си в Национално музикално училище “Любомир Пипков”, а след това да го продължи в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" - София, в класа по композиция на проф. Александър Танев и класа по съвременна музика на Божидар Спасов. Любовта към музиката, която е безгранична по своята същност, не му позволява да се посвети само на лекционните занимания, затова той с интерес посещава летните композиторски курсове на Академията за изящни изкуства - Флоренция и международните курсове за композитори, като работи с педагози като Брайан Фърнихю (Великобритания), Тон де Леув (Холандия).

 

Знанията, уменията, опитът водят до изключителния принос към българската култура и развитие на културното сътрудничество, който доц. д-р Арнаудов има. Отличието „Златен век“ е поредно в 60-годишната история на твореца, но по своята същност е събирателно, защото е признание за цялостната му дейност. В същото време то е и основа, върху която се градят още по-високите очаквания на ценителите на изкуството, отворили сетивата си за необятния свят, в който доц. Арнаудов ги въвежда с творчеството си:

 

 

Вродена ли е любовта към музиката или се възпитава?

 

Вероятно става дума за нещо вродено... Често любовта е нещо, което ние трудно можем да си обясним, а в случая вероятно става дума за едно много съкровенно и чисто отношение към това странно организиране на звуците около нас, което ние сме нарекли „музика“...

 

 

Бяхте удостоен с почетния знак „Златен век“ – звезда и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Това ли е най-ценното отличие, което сте получили до момента?

 

През годините съм получавал редица награди и премии. За някои от тях съм участвал в надпревари и конкурсни състезания. В случая става дума за отличие на Министерството на културата, коeто се присъжда на български творци за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество. Признанието, че имам „принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност“ и връчването на тази престижна държавна награда са изключително важни за мен и това не само ме кара да се радвам, но ме и вдъхновява. А да получа наградата от такъв творец – актьор, а и музикант -  като Министър Младенов, е наистина голяма чест! Впрочем, приемам тази награда като нещо дадено не само на мен, но и на всички музиканти, с които съм работил през годините, както и на всичките ми колеги от университета.

 

 

Важно ли е общественото признание за твореца?

 

Вероятно е нещо много важно и би било много суетно един творец да казва, че това не го вълнува. Резултатът на творческия акт следва да бъде форма на споделена комуникация, на трансформираща комуникация. Оттук, признанието за добре свършената работа е много важно. Но честно казано, аз лично се притеснявам много в такива моменти, защото винаги ме гложди мисълта дали съм изваял добре нещата, които съм правил и дали това, което съм постигнал като звуков резултат, е било най-доброто. Та, винаги в такива случаи, когато съм получавал награди, премии или отличия или в края на някой концерт, докато ме поздравяват, аз се чудя и мисля за някой от детайлите, които току що съм чул....

 

 

Наскоро отбелязахте своя 60-годишен юбилей. Вече е ясно, че сте подготвили богата програма от музикални събития през годината, с която да го отбележите. Какво включва тя?

 

Честно казано тази програма не е инициирана от мен. Нещо, от което ми стана много приятно. Инициативите са на ръководството на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”, което организира цяла вечер, посветена на моя милост; на Управителния съвет на Българското национално радио, който е решил да издаде и представи компакт диск с творби, които съм писал и записвал в студията на БНР през последните няколко години. Има и още няколко предстоящи концерти – а това са покани от Софийската филхармония или от Симфоничния оркестър на Българското национално радио или оркестъра на НБУ „Камерата Орфика“, които ме поканиха да напиша нови творби. При това не малки пиеси, а цели два инструментални концерта - един за две виолончели, един за две пиана. Та, тук ме хваща притеснението дали и как ще се справя..... А снощи ми съобщиха, че ми готвят и друга изненада!

 

 

Ваши творби се радват на световни премиери в престижни концертни зали като Лондонските Royal Festival Hall, Wigmore Hall и Сент Джон Смит в Уестминстър, Карнеги Хол в Ню Йорк, Концертхаус във Виена. Цел или следствие от талант, знания, умения и усилия е това постижение за твореца?

 

Това ми е трудно да отговоря, може би е нещо нормално. Ние живеем в един отворен свят, който обменя идеи и познания. Повечето от тези случвания на мои премиери всъщност са били инициативи на различни изпълнители или състави, така че всяко едно от тях е било без моя намеса, а най-малкото по линия на междудържавни спогодби, тоест инстититуционално. Това само може да ме радва, защото е представяне на българска музика в рамките на нормалния ритъм на музикалния живот на отделния град.

 

 

Шепотът на творбите Ви разказва за паралелна реалност. Откъде черпите вдъхновение за нейното изграждане?

 

Творецът обикновенно се занимава с измислянето на паралелни светове. Той направо ги изобретява и се занимава с тяхното култивиране и поддържане. Тези паралелни светове винаги са различни, понякога доста особени и странни, понякога великолепни. В едни от тях публиката обича да ходи често, други не желае да посещава – поне не масово. При мен най-често основите и идеите за такива измисляния са или литературни, или основани на връзки с други изкуства. В определени случаи аз създавам тези литературни условности и те вървят като текст заедно с творбата – така тя е едновременно и музикална, и литературна. В последно време като директни вдъхновения приемам съвсем конкретни поетични текстове на Микеланджело Буонароти и Федерико Гарсия Лорка, но най-често се рея по лабиринтите на библиотеката на Борхес.... Явно публиката има нужда от повече поезия, защото например това което направих па Лорка се прие много, много добре и само за една година след премиерното изпълнение от „Софийски солисти“ има вече над десетина изпълнения в страната и чужбина.

 

 

Вие сте композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика освен това сте педагог. Как успявате да съчетавате всички тези дейности?

 

Приемам това като нещо много нормално. Педагогическата дейност организира и дисциплинира по изключителен начин мисленето ми, кара ме всяка вечер да подреждам мислите си, да правя презентациите си за следващите лекции, организира дните ми. Редуването на преподаване и творене, на мислене за познанието и правене на паралелни светове е изключително преживяване! Така че съм изключително благодарен завсичко това.

 

 

Достатъчен ли е талантът, за да разкрие човек потенциала си или университетското образование е задължителен етап в развитието на твореца?

 

Мисля, че талантът е една природна основа, която по подразбиране е заложена във всяко едно човешко същество. Въпрос на време е той да бъде развит и култивиран или погубен. Мисля, че университетското образование е нещо задължително за развитието на таланта и уменията на един млад човек. При това говоря за изминаването на целия път и всичките степени на обучение. Аз винаги давам пример на студентите си със изключително солидното образование на всички големи музиканти. Болшинството от тях са докторанти, при това в областта на науката. Брайън Мей, китарист на легендарната група „Куийн“, има докторат по астрофизика и работи като университетски професор и изследовател в НАСА. От 2008 г. до 2013 г. впрочем, той изпълняваше длъжността Канцлер (Ректор) на Ливърпулския университет, която не му пречеше на звукозаписната и концертната дейност. Пънк идолът Грег Графин, вокалист на култовата хардкор-пънк група „Бед релиджън“, е доктор по биология и професор в Калифорнийски университет, Лос Анджелис. Примерите и в класическата, и в рок музиката, и джаза са многобройни...

 

 

С какво департамент „Музика“ привлича интереса на кандидат-студентите?

 

Мисля, че на първо място това е изключително иновативният модел на преподаване, прилагането на най-новите методи на обучение. Нека си дадем сметка, че в програмите по Музика в НБУ се предлага най-модерното в България обучение в областа на съвременните музикални технологии, компютърното музициране и компютърна звукообработка. При нас преподават най-известните имена в областта на джаза, на поп и рок музиката, великолепни, световно известни изпълнители. Все преподаватели, които са ежедневно на големите сцени. Е, към това мога да прибавя и една голяма мрежа от международни контакти на департамента и гостуващи музиканти и преподаватели от цял свят. Ако прибавим кът това и великолепният екип, който води департамента, нещата придобиват един много привлекателен вид.

 

 

Благодарна професия ли е преподавателската?

 

Да, изключително! Самата възможност да бъда в постоянен контакт с всичките тези млади хора, с моите колеги от департамента, а и с всички тези невероятни и знаменити личности, които работят и преподават в НБУ, е великолепен шанс!

 

 

Кога един творец е удовлетворен от постигнатото?

 

Не мога да кажа. Аз трудно го правя, не обичам да се харесвам и да изпадам в самодоволство. Предпочитам да се опирам на градивното си критично мислене, на, да го назовем „позитивния си песимизъм“. Ако приложа навън, към някой друг това критично мислене, надали ще ме понесат и изтърпят. Затова гледам да го пазя за себе си.

 

 

Оглеждате ли се в очите на студентите си?

 

Ежеминутно. И намирам това за нещо изключително важно. Всъщност всеки път, когато влизам да говоря пред голяма аудитория, си давам сметка, че всичките тези погледи трябва да бъдат овладяни като по време на концерт или представление. Писането и правенето на музика, а още повече даването, преподаването на знания следва да бъдат един дълбоко осмислен морален акт. Когато той е взаимен и имаме налице тази трансформираща комуникация, то това е много вдъхновяващо.

 

 

Каква е равносметката, която можете да направите за изминалите 60 години?

 

В последните дни давах няколко интервюта за електронни медии, които ще излязат в близките дни. В едно от тях ме помолиха да дам различни снимки – от най-малък до сега. Намерих една снимка от януари 1958 година, на която аз вече на 10 месеца свиря така сериозно и с апломб на пиано, че направо мога да накарам гледащите снимката да се заслушат. Постановката на пръстите и на ръката ми не се е изменила, а вероятно, като се вглеждам в нея и отношението ми към музицирането. Преглеждайки тези стотици снимки реших, че ще ги събера в един файл и ще ги коментирам поотделно. Тогава ще се опитам да съставя някаква картина, която ще мога да приема като равносметка. Но това предстои...

 

 

Какво Ви предстои?

 

Да седна и да напиша тези творби за които говорих преди малко. Кристиан Шулц, който ще дирижира "Камерата Орфика НБУ" на 29. май, а най-вече солистките Лилия Шулц и Лиляна Кехайова чакат нотите си, а аз съм готов само с първата част на концерта, имам бележки за втората и една тема за третата част. Другото са репетициите и изпълнението на други две творби, които вероятно ще са много вълнуващи. Става дума за проектите ми в Пекин и за работата с Оркестъра на Забранения град – един състав от традиционни и антични китайски инструменти, който изпълнява антична и най-съвременна музика, а и още проекти, които тепърва ще мисля.

 

 

 

 

Интервю: Аксения Янева, отдел "Информационна дейност"

Снимки: Косьо Хаджигенчев, "Уебстудио"