ДепартаментМузика

Корпус 1, зала 506

Организатор:
департамент „Музика“

Водещ:
проф. Явор Конов д.н.

Поглед към историята и еволюцията на европейската музика: (основни и класически) принципи на протичане и развитие, изграждане на конструкции и форми…

Слушането и разбирането на класическа музика наистина изисква познания, но, погледнато в едри щрихи, съвсем не е трудна за разбиране, особено ако някой ти каже отговорно, че в нея нищо страшно няма. :)

Да ти каже – хубаво, но и да ти обясни достъпно общите принципи на протичането, развитието, конструирането и формирането (и формообразуването) й. И обяснявайки ти ги, да ти ги и онагледява и „ослушава“ на пианото. Къде – чрез „инструктивно-педагогически“ просвирвания, къде – чрез художествени изпълнения на цели произведения (особено ако вече са били, малко или повече, осветлявани като конструкция и същност).

И така: като започнем от разказ за (възможни осмисляния и изживявания на) консонанси и дисонанси („стъпвайки“ на заложените в обертоновия ред интервали), вокална (за пеене) и инструментална музика, духовна (църковна) и светска, било то в едноглас (монодия), съвсем сам или с акордов (хармоничен) съпровод, било то в многоглас (полифония, контрапункт – при равнопоставени гласове, в които в едновременност се случват различни неща), бил той контрастен (мелодиите му са в един и същи стил, но не си приличат като линии – „графика“ – и ритмика), или имитационен (мелодиите му се наподобяват една на друга, по един или друг начин) и дори инвенционен (с много хрумвания в начините на съпоставянето и наподобяване на гласовете), прост или сложен (в различните му видове) контрапункт... А какви са принципите на развитие: повторение, секвентност, вариационност, контраст, контраст с репризност (а-б-а – форма), рондо-формите (а-б-а-в-а…), сюитите (поредици от танци, взети от традиционната музика и от един момент нататък вече свирени не за танцуване), инвенциите и фугите (с типичната триделно-репризна форма, изградена на основата на една тема, но с контраст, идващ от това, че темата протича ту в тоника, ту в доминанта), старинната сонатна форма и, накрая, класическата сонатна форма (също триделно-репризна форма, в която контрастът е заложен в това, че е изградена на основата вече на 2 различни теми)…

Триделно-репризната форма е характерна за традиционни песни, поппесни, оперни, респ. кантатни и ораториални арии… – но нека спра сега дотук. Останалото може да чуете и видите на семинара.

Явор Конов

Изображение: http://revista.escaner.cl/