ДепартаментМузика

Какво е днес класическата музика за публиката? Знаят ли повечето българи за нея, за необходимостта от нея и за това колко е полезна за всички нас – особено за децата... Макар зала „България“ да е препълнена, когато има концерт на Фортисимо фамилия, едва ли? Въпреки това ме радва удоволствието, трепетът, вълнението, които излъчва залата по време на тези невероятни концерти на Фортисимо. А чудесната идея за Фортисимо в клас? За интересно поднесения и пълен с изненади материал за музиката, който децата попиват веднага? Така се запалва искрата и после постепенно покълва у всяко детско сърчице любовта към красотата в музиката и в изкуството. Така израстват одухотворени хора, които ще са успели да изградят балансираност към всичко в работата си и ще търсят перфектност в своите действия.

Има доста статии навсякъде, в интернет и извън него, за ползата, за нуждата от класическата музика. Вероятно сте попадали на тях. Или не? Музикантите често ги постват в своите Фейсбук страници, защото повечето са научно конкретизирани и са част от специализирани изследвания. Не са само опит за ПР.

Целта днес не е само да се говори по този въпрос. Причина да напиша тези няколко реда е вчерашния концерт (18. април 2017 г.) в зала „България“ (голямата зала), която бе препълнена с публика. Концертът бе за връчването на наградите Музикант на годината на БНР, програма Алегро виваче. Напоследък рядко е така пълна зала „България“. Да, ще кажат песимистите, концертът бе отворен, т.е. без билети, с вход свободен. Но, независимо от това, има още много отворени концерти, а залата остава празна. Т.е. причина не е само отвореността.

Гледах публиката в залата и се чудех: Къде са всички тези хора, които допреди 25 години се редяха на опашка, за да попаднат на един класически концерт в зала „България“? Защо днес изчезнаха? Защо няма интерес към това вековно изкуство? Защо изчезна нуждата от култура у средния българин? Защо се прекъсна традицията в голяма част от семействата децата да свирят на някакъв инструмент или да ходят на хор – задължително поне 3-4 години – в началното образование. Аз така израснах. Така растяха и останалите деца около мен. И ние се гордеехме, че можем повече от връстниците си, че имаме някакви по-трудни, по-интелектуални занимания и сме различни от всички деца – нещо повече сме от масата. Защо днес да не е същото? Да, важни са компютрите и спорта, но не са те основни при израстването. Нека отново върнем на децата удоволствието от музицирането – няма значение дали с инструмент или с пеене. Това е решаващо за тяхното хармонично развитие. Така се чувстват по-различни, по-уникални.

Необходимо е и да се възпитава публиката. Нека средната класа, ако иска да бъде определяна като такава, да знае, че има нужда от поне малко класическа музика. Това ги отличава от по-долните слоеве. Операта, камерната музика, симфоничната музика, различните хорови изпълнения – всички тези разнообразни жанрове и стилове в класическата музика – са един етикет, който лежи отличително не само на Вашата табела, но и личи от Вашето излъчване. Човек, след концерт, излиза одухотворен, той има енергия, той иска да промени света, той е с нови идеи, той е по-влюбен, той може да премести планини, за да завърши проектите си, за да се реализира!

Ще кажете, така е след всеки концерт – и поп, и електронен, и джаз… Както казват древните мислители: и е така…, и не е така… Класиката е различна, тя е извисяване, тя е перфекционизъм, тя е точната кристалност на сферата… Различна е.

Вероятно си казвате че съм пристрастна… Дали?

Вчера на концерта на Алегро Виваче, водещата Ирена Гъделева каза една чудесна фраза на Олга Камбурова – да те застигне „проклятието на класическата музика“. Разбира се, това е един шеговит израз, вътрекулоарен за БНР, особено за някои предавания. Всъщност става дума за тази невероятна притегателна сила на класиката, която веднъж опитана остава твоя завинаги! Това е проклятието – ти я приемаш и става част от твоя живот! Не можеш без нея.

Музиката много дава! Тя е най-лесния комуникатор. Тя е част от всичко около нас – звучи вкъщи, в магазина, в интернет, в работата, по улицата, на двора, в парка, при комшиите, при приятелите, на купон. Не трябва да смесваме тази музика, която навсякъде ни заобикаля (както казваше един мой любим професор – музиката като опаковка) с тази – в концертната зала. Там тя е на пиедестал, особено класическата музика в зала България – най-добрата акустика и най-престижната зала на България!

Нека погледнем на класическата музика като на няколко минути релакс! Всеки има нужда от това, понякога по няколко пъти на ден… В класическа концертна зала може да е един път месечно, а ако човек наистина бъде привлечен, и повече. В залата има пряк контакт с изпълнителите и тяхната емоция, предадена на вълните на музикалната комуникация, там може да се усети най-силно, да се поеме директно, да си част от магическия миг! Нека не бъде прието това предложение като задължително. Задължителните неща винаги са отхвърляни от индивидите. Те са тягостни, неприемливи. Нека търсим досега с класическата музика като откраднат миг щастие… Тогава, може би, тя ще има това вълшебство, сякаш е жадувана целувка с любимо същество.

Вероятно има доста да се спори и говори по въпросите за ползата или отхвърлянето на класическата музика, но поне да се започне, да търсим отговорите…

Според някои, всички тези думи са излишни – или обичаш концерти с класика, или предпочиташ други стилове. Да, така е, но защо да не опита човек и нещо ново, нещо различно. Няма нужда да загърби своите предпочитания и любими изпълнители. Това е като да опиташ нов вкус, нов стил обличане, да промениш имиджа си, да посетиш ново туристическо място, да се запознаеш с нови хора...

Защото точно това е класическата музика – тя е друг по-висок имидж. Не напразно в някои среди се нарича висока музика… Нима не сте гледали филми, не сте слушали разкази, или пък не сте попадали в определени среди, където класическата музика е ритуал, необходимост, тя те прави част от определена среда, дори класа –както е в цивилизована Европа – по-висшите, по-аристократичните. Да, днес смятаме аристократите за отживелица, но всеки се стреми вътрешно да има поне малка прилика с тях, с начина им на живот, с привичките им, с възможностите им, които са така от много поколения. Класическата музика е част от един подобен имидж, който е важен за определени кръгове на висши мениджъри, прависти, медици, архитекти, военни, преподаватели и още много други професии. Защо, чрез няколко лесни стъпки, да не сте приобщени към тези среди, само с отиване на концерт с класическа музика…

Много е лесно! Или както се казва – големия път започва винаги с една първа малка стъпка… Посещението на първия концерт с класическа музика.

Подходящ за това е именно концертът на 24. април 2017 г. от 19.00 часа. Нека потърсим някои отговори съвсем скоро чрез този невероятен концерт, който ще бъде в същата тази изумителна зала „България“, с музика от Моцарт и Чайковски.