ДепартаментМузика

Бароков концерт „Из „Нотната тетрадка за Анна Магдалена Бах“ обедини студенти от първи и втори курс, обучаващи се в департамент „Музика“ и студенти от МП „Графично и пространствено проектиране“, департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Концертът се проведе в Нов български университет на 11. април (вторник) и показа нагледно практическите знания и умения на участниците в него.

Камерна зала „Проф. Райна Михайлова“ на Нов български университет едва успя да събере всички желаещи да чуят и видят изпълнението на младите таланти. Водещ на събитието бе гл. ас. д-р Златка Ангелова, преподавател от департамент „Музика“ в НБУ, пианист и клавирен педагог с богат опит и безгранични познания. Лекотата, с която преподава на студентите си, личеше от всеки техен жест, както и от хармонията между звук, движение и сценично присъствие, която бе завладяла залата.

Студентите не скриха радостта си от възможността да се учат от първия магистър инструменталист на НБУ. Те разказаха, че за да ги подготви теоретично, гл. ас. Ангелова често им споделя спомени от концертната си дейност като камерен изпълнител в различни по вид състави в България и чужбина. Пречупена през личната й призма, теорията сякаш става по-лесно разбираема и достъпна за нешлифования талант, който тепърва се изправя пред безброй предизвикателства.  

Екатерина Гурева, Станислав Петров - студенти в първи курс; Андрей Стойчев, Десислава Киневирска, Дивна Станчева, Евелин Веселинова, Лиляна Попдимитрова - студенти във втори курс и студенти от МП „Графично и пространствено проектиране“ показаха, че притежават не само безценни индивидуални качества, но са и готови да работят в екип. Поставената им предварително цел бе успешно постигната. Общите им усилия изградиха паралелен свят, в който мнозина избягаха от забързаното ежедневие. Нов български университет се превърна в сцена, на която бъдещи професионалисти разкриха мислите и емоциите си чрез жестове и звук. Преплитането на различни форми на изразяване създаде усещане за преливане и съвместяване на привидно несъвместими понятия и техники. За първи път студенти представиха интегрално изпълнение на всички пиеси (Bourrée, Gavotte, March, Minuet, Musette, Polonaise), написани лично от Йохан Себастиан Бах за неговата втора съпруга Анна Магдалена Бах. 

Многопластовото събитие бе реализирано изцяло от студентите под менторството на преподаватели от Нов български университет. За цялостната визия и сценично поведение на участниците в този малък бароков концерт гл. ас. д-р Златка Ангелова работи съвместно с режисьора Симеон Симеонов. Плакатът за събитието е проектиран и реализиран от студенти на гл. ас. д-р Илия Кожухаров от департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в Нов български университет.

За вдъхновението, провокацията, интерпретацията и креативността разказа гл. ас. д-р Златка Ангелова:

• С какво бароков концерт „Из „Нотната тетрадка за Анна Магдалена Бах“ се различава от организираните досега?

Не всички пиеси са от сборника за Анна Магдалена Бах (втората съпруга на Й. С. Бах), но това може да се случи в бъдеще. Пиесите, които ще прозвучат, са от първата книжка, излязла под редакцията на Уолтър Керъл, някъде около началото на XX век. Ще споделя неговите думи, написани в увода:

„...Всеки ученик, който може да изпълни/изсвири една много лесна Сонатина, може да започне редовно да учи по-сериозно произведенията на Йохан Себастиан Бах и по този начин отрано да се научи да обича, макар и в по-простичка форма, тези елементи от истина, чистота и изисканост, които се разкриват във всеки такт от неговата музика...“

Уолтър Керъл

(съставител на два сборника с прости пиеси от Йохан Себастиан Бах)

• Какво мотивира студентите да участват в организирането и осъществяването на концерта?

Този въпрос по-скоро е добре да бъде зададен на самите тях. Според мен, интересното е, че студентите, които обучавам, са от различни програми (поп и джаз пеене, народно пеене, цигулка, компютърно музициране, тонрежисура) и сред тях няма нито един, обучаващ се в програма „Пиано“. Предизвикателството е голямо. Уменията им, чисто технически, все още не са на необходимата висота, но за мен е важно те да излязат на сцена, пък била тя и университетска. Нашият университет е едно прекрасно място, в което имаме възможност да осъществим идеите си и най-вече да покажем нашите експерименти в различни посоки.

• Събитието е с многопластов характер. Поощрявате студентите си от департамент „Музика“ да работят съвместно със студенти от департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Важно ли е междудепартаментното сътрудничество за обучението?

Благодарение на близки приятели успяхме да осигурим една своеобразна „дегизировка“. Моята цел, както и на преподавателя по оперна режисура Симеон Симеонов (на когото много благодаря за голямата подкрепа), е чрез провокация към студентите да се опитаме да ги поставим, колкото е възможно, в ситуация, в която те самите да се почувстват като хора от бароковата епоха. Ние, музикантите работим с едни твърде непонятни за останалите хора (немузиканти) знаци. Имам предвид западноевропейското нотно писмо. В този проект ние двамата със Симеон се опитваме да вкараме, бих казала напълно непознатата за нас, култура на общуване между хората от онази епоха. Всъщност се опитваме да вкараме някаква култура... За съжаление успяхме да организираме само две „костюмни“ репетиции. Блесналите очи на моите студенти обаче ми показаха, че съм на прав път. Това са първи стъпки и се надявам да има още много и широки крачки по този път. Благодаря на студентите от Магистърска програма „Графично и пространствено проектиране“ с преподавател гл. ас. д-р Илия Кожухаров от департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Имаме различен, стилен и забележителен плакат. За мен няма нищо по-естествено от екипното провеждане на такъв род събития. Че то дори самото събитие е екипно – имаме си изпълнители, както и публика. Те трябва да се движат заедно – в екип, качени на една въображаема лодка, плуваща макар и за кратко извън действителността.

• Какво виждате, когато погледнете в очите на студентите си?

Тук ще ми позволите да бъда малко крайна. На някои от моите студенти „не съм им виждала очите“... Но на тези, които като се замисля не са малко, с които провеждам часовете си редовно, виждам желание за придобиване на знания. Надявам се, че успявам да удовлетворя техните очаквания. Разбира се, имаме си проблеми. Но любовта към музиката и моето желание да ги накарам да се опитат да прогледнат по-навътре в тази материя ни помагат много. Толкова харесвам един израз на нашия класик Панчо Владигеров. На изпроводяк след всеки урок със свой студент, той му е подвиквал „и да не те мързи!“.

• Какво Ви предстои?

Пожелавам си повече нови идеи, защото от работата не се страхувам.

Текст: отдел "Информационна дейност"

Снимки: "Уебстудио", личен архив