ДепартаментМузика

Милчо Левиев е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в САЩ.

Роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив в еврейско семейство и умира на 12 октомври 2019 г. в Солун, Гърция.

Завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава Държавната консерватория) през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Първа негова учителка е Пенка Кръстева-Петрова.

Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966 г. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската филхармония и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата Джаз Фокус'65, където е композитор и пианист и с която гастролира в страната и чужбина до 1970 при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика.

През 1970 приема поканата на популярния с авангардните си търсения тромпетист Дюк Елис и става пианист и аранжор в неговия Биг бенд в Лос Анжелис (САЩ). Работи с него до 1977. В началото на 1980 се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и прави всяка година майсторски клас по джаз интерпретация и импровизация в Нов български университет.

Автор на многобройни композиции – симфонична, камерна музика, джаз аранжименти. Написал е музиката към филмите „Горещо пладне", „Понеделник сутрин", „Отклонение", „Писмо до Америка". Сред най-известните му творби са „Зелената къща", „Орфей", „Сладка питка", „Нестинари", „Балкански каубои".

Получава театралната награда „Dramalogue" (1987) и е номиниран за наградите „Грами“. През 1997 е удостоен с орден „Стара планина“ за големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му. През 2007 е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му.

На 10 май 1999 е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музика“ (тогава департамент „Музикално-сценични изкуства“) на НБУ. Оттогава всяка година прави майсторски клас в НБУ като винаги с него идват и големи имена от джаз сцената на САЩ и Европа.