ДепартаментМузика

Проф. Димитър Христов, д.н. е роден на 2 октомври 1933 г. в гр. София и умира на 26 февруари 2017 г.

Завършил е  композиция в Националната музикална академия „Проф Панчо Владигеров“ (тогава само Музикална академия) като ученик на акад. Марин Големинов. Получава званието „Народен артист“.

На 22 май 2003 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за заслуги към департамент „Музика“ и изключително активната творческа и педагогическа дейност в Нов български университет. При връзването на званието, той произнася академична лекция на тема „Музиката около нас – една нова същност“.

Дългогодишен издател на списание „Музика. Вчера. Днес” и дългогодишен главен редактор на научното списание „Българско музикознание”. Преподава и в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Димитър Христов създава многобройни оркестрови и камерни произведения. Автор е и на две опери. Работи по свой начин с българския фолклор (предимно шопски двуглас). В по-ранното му творчество се открояват три симфонии, инструментални концерти за цигулка, пиано и виолончело, в по-късния си творчески период – от края на 80-те години - пише едночастни оркестрови творби със заглавия, затворени в света на екзистенциалното страдание. Фокус в камерната музика в последните двайсетина години от живота му бяха възможните трансформации в жанра на клавирната соната. Предпочиташе нестандартни решения в творчеството си, бе оригинален български теоретик и публицист, възпита последователи.

Негови известни творби са: Песенните цикли „Два цикъла по Пенчо Славейков“; „Цикъл Вапцаров“; „Цикъл Яворов“; инструменталните произведения: „Размишления на едно самотно Виолончело“, „Виолончелото напуска дясната ръка на пианото“, „Януари“ за 4-ма изпълнители на ударни инструменти, които свирят и четат текстове на Радичков, Шествия почти без диригент, 24 етюда за арфа посветени на Анна-Мария Равнополска-Дийн. Композитор на оперите “Игра” и “Златната рибка”.

Негови научни публикации са „Книга за хор”, „Композиционни идеи върху фугите на „Добре темперирано пиано” от Йохан Себастиан Бах”, „Хипотези за полифоничния строеж”, „Към теоретичните основи на мелодиката”, „Двугласните инвенции на Й. С. Бах”, „Категориите Изток и Запад в търсене на собствено значение в музиката и образованието”, „Педагогът като артист в самотата…”. Инициира международните проекти „Световна история на музиката”, „Световна координация на дипломите в музиката”.

Най-новата му награда е от Международната академия на изкуствата в Париж.

Бил е генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО, oсновател и ръководител на „Международно ателие на композиторите”, член на фондация „Франк Калауей” в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт в САЩ, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, член на Президиума на ВАК (по време на неговото съществуване).