ДепартаментМузика

БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРСКИ ВИЗИИ ЗА СЛУХОВО ВЪЗПИТАНИЕ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА НАЧАЛНИ КЛАВИРНИ УМЕНИЯ (пиеси, написани и издадени през 90-те години на ХХ век) Автор: Милена Георгиева Шушулова-Павлова

kniga-1-m-sh_184x250_fit_478b24840a

БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРСКИ ВИЗИИ ЗА СЛУХОВО ВЪЗПИТАНИЕ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА НАЧАЛНИ КЛАВИРНИ УМЕНИЯ (пиеси, написани и издадени през 90-те години на ХХ век) Автор: Милена Георгиева Шушулова-Павлова

Проф. д-р Милена Георгиева Шушулова-Павлова

Научни и учебни издания

БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРСКИ ВИЗИИ ЗА СЛУХОВО ВЪЗПИТАНИЕ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА НАЧАЛНИ КЛАВИРНИ УМЕНИЯ (пиеси, написани и издадени през 90-те години на ХХ век)

Автор: Милена Георгиева Шушулова-Павлова

Научен редактор: проф. д.н. Димитър Христов

АСКОНИ-ИЗДАТ

Година на издаване: 2006.

Град: София.

Страници 291.

Художник на корицата: Николай Шушулов

ISBN 954-9425-03-7

Цена: 15 лв.

 

В последните години се забелязва особена динамика в процесите на творчеството, изпълнителството и образованието, въпреки трудните духовни и пазарни условия. Острите творчески колизии от началото на 90-те години на ХХ век, които изживяха редица творци, в някаква степен, вероятно са преодоляни, защото днес сме свидетели на чудесни постижения, както в педагогически, така и в творчески аспект. Българските автори на детски клавирни пиеси все по-чувствително вникват в психиката на съвременното преинформирано дете, стремят се да предизвикат неговия интерес, да провокират вниманието му, да създадат нов и различен слухово-интонационен строй и критерий в съзнанието му.

Необходимостта от ново българско творчество в началната клавирна литература, отсъствието на съвременни педагогически помагала, недостатъчната информираност на самите педагози по пиано и почти разпадналата се връзка между композитор-педагог в последните години, предизвика докторантката да започне това изследване. То е резултат на нейната педагогическа работа по специално и облигатно пиано, участието й в педагогическия процес в НБУ и в Обединената школа по изкуства към Централен Военен клуб в София, и преките й наблюдения при организирането на редица фестивали и форуми, на които децата изпълняваха един и същ познат и  традиционен  български клавирен репертоар.

Макар това да не изчерпва целия спектър на актуалност на изследването, в достатъчна степен го мотивира и обосновава. Водеща в тази посока е значимостта и ползата от популяризирането на нови, съвременни български детски клавирни пиеси за слухово-интонационно възпитание, както и желанието на докторантката да доведе изводите от своята работа до клавирната педагогическа общественост.

Изложеното по горе бе причина за подбор на клавирни пиеси, създадени в последните 10-15 години, като основа на изследването. За информационен източник е ползвана Енциклопедия на българските композитори с автор и съставител Вълчинова-Чендова, Ел., София, СБК, 2003. Някои от анализираните пиеси са добавени от дисертантката при личен контакт с композиторите.

Книгата е следствие на научно изследване и работа върху дисертационен труд със същото заглавие. Целта на дисертационния труд е да проследи как създадените български детски клавирни пиеси, през 90-те години на ХХ век, влияят върху слуховото възпитание на децата при тяхното усвояване на начални клавирни умения. Тези творби обогатяват детския слухов опит, приближават и подготвят детските музикални възприятия до интонационните проблеми на музиката на ХХІ век.

Съчетават се два аспекта в проведеното изследване.

  1. Развитие на клавирната педагогика у нас, което е основа и предпоставка за нивото на педагогическите усилия днес, и тяхното влияние върху слуховото възпитание на децата – тези, които ще стигнат до професията музикант и тези, които ще останат само потребители на музика, слушатели-меломани и др.
  2. Развитието на българската клавирна музика за деца през 90-те години на ХХ век и отношението на композиторите към детските възприятия, отразено в създадените от тях пиеси за пиано и как те влияят на интонационно-слуховите представи на децата.

Задачите, които са заложени в основата на работата са:

  • Да се изследват методологичните аспекти на началното клавирно обучение и да се опишат в студия по клавирна педагогика, което да подпомогне задачата на дисертационния труд.
  • Да се представят класически методики и школи, използвани за начално обучение по пиано у нас.
  • Да се представят методики и школи за начално обучение по пиано у нас, издадени през 90-те години на ХХ век.
  • Да се разгледат някои известни класически и съвременни клавирни школи и методики в чужбина за цитирания период.
  • Основна задача на изследването е да се проучат, подберат и анализират детските клавирни пиеси, писани през 90-те години на ХХ век от български композитори във връзка и по смисъла на поставената теза на дисертацията.
  • Да се направи анкета сред българските композитори, творили през 90-те години на ХХ век, за да се подпомотне изследването, като се добави гледната им точка, в аспекта на тезата и някои от причините, подтикнали ги да напишат пиесите.
  • Да се направи анкета сред преподаватели по пиано в НМУ”Любомир Пипков” и сред преподаватели по пиано в СБМТД (извън професионалните училища), с цел проучване в линията на изследването, подкрепящо темата на дисертацията.
  • Да се направят необходимите обобщения и изводи, отнасящи се до поставената теза, които да обосноват актуалността на проблематиката.
  • С издаването на дисертационния труд като монография да се запознае педагогическата общественост с постиженията и възможностите, които предоставят детските пиеси за пиано от български композитори през 90-те години на ХХ век и възможностите, които те дават за музикално-слухово възпитание при усвояване на начални клавирни умения у децата.

Изследването е в размер на 300 страници и съдържа – увод, шест глави, заключение, библиография от 182 източника и приложения (нотен материал на анализираните пиеси, в отделен том). В текста са включени 181 нотни примери, 8 таблици, 9 фигури и 3 графики.

В увода са обосновани както актуалността на изследваната тема, така и необходимостта от нейното разработване. Дефинирани са основната цел, обектът и предметът на изследването. Посочени са конкретните задачи, които се поставят за разрешаване, като се отбелязват и ограниченията, формиращи рамката на изследването.

В първа глава е направен кратък исторически преглед на клавирната педагогика у нас. Представени са някои от най-известните български и световни педагогически школи и методики по пиано. Коментирани са традиционни връзки с европейската и руската клавирни методики. Представени са български съвременни начални школи по пиано и са разгледани някои от началните школи и методики по пиано, издавани по света в последните 15 години. Потърсена е връзка между методиките на началните школи и общите тенденции в съвременното клавирно творчество за деца.

Във втора глава са описани по-популярните клавирни пиеси от български автори, композирани до 90-те години на ХХ век. Те са  систематизирани в три основни периода, така както са се появили исторически. Подредени в този ред пиесите очертават една линия на интонационно адаптиране в синхрон с промените в стиловите и естетически процеси в музиката на ХХ век, жанровото разнообразие и слухово-интонационно богатство. В края на главата са направени общи изводи за традициите в България, за активната позиция на българските композитори в клавирния образователен процес и общо за слуховата подготвеност и култура на децата.

В трета глава са систематизирани и анализирани подбраните клавирни пиеси на български композитори, творили през 90-те години на ХХ век. Това е и основната цел на дисертацията. Всяка от пиесите е изследвана от два ъгъла – слухово-интонационен анализ и клавирно-педагогически проблеми за децата. В края на главата, след анализа на автори, сборници и цикли са направени обобщения и изводи, които подкрепят и аргументират изследването.

В четвърта глава са представени български клавирни пиеси, създадени след 2003 година. Направен е общ анализ и изводите са съотнесени към изведените тенденции от предходната глава.

Глава пета е също основна в дисертацията. Там са обобщени резултатите от изследването. Главните изводи от анализираните пиеси, както и заключенията от проведените анкети и други проучвания са съчетани и като резултат са изведени аргументи, с които се допълва и обобщава основната идея на дисертационната теза.

Глава шеста е замислена като статистически данни, таблици и анкети и нейната стойност е предимно с историографски характер. Могат да се проследят методи на работа и да се видят фактологически справки като доказателствен материал в ракурса на основната тема.

Развитието на слухови навици спомага свободно да се ориентираме в музикалната природа на художествените образи в емоционалното им съдържание, в тяхната експресивна и изобразителна символика. Знаем, че слухът на всяко дете, независимо от наследствените данни, подлежи на усъвършенстване. Класическата методиката на слуховото обучение се опира главно върху формирането на мелодичен и хармоничен слух. Но Хиндемит вярва, че “слухът на всеки един надарен музикант може да се образова така, че преценката и ориентирането му да са “абсолютни”, затова работи за възпитаване у децата на активен музикален слух на основа на дълбока връзка със сложните интервалови и тонални феномени на ХХ век. Активността на интерваловия усет дава възможност да се съпреживява и предвижда по-усложнената структура на творбите и на съвременните композитори. Основен компонент на музикалния слух е способността за слухово визуализиране на музикалния материал, а “вътрешния слух” – това са музикално-слуховите представи.

Педагогическите задачи в началото са съсредоточени предимно в натрупването на слухови представи чрез разучаване на детски песни, което става постепенно и методически последователно с помощта на пианото, дори в игрови форми – картинки, отгатване на тонови гатанки, рисуване, и др. Необходима е системна работа за натрупване на нови, по-богати музикално-слухови представи, като основа на художествено-образното мислене на децата. Едновременно с развитието на слуха на ученика се създават и двигателните навици като водеща е слуховата представа, която направлява движението на ръцете за свирене на отделни тонове, мотиви и мелодии.

Развитието на музикалната памет при децата върви успоредно с натрупването на слухов и пианистичен опит. Тя лежи в основата на тези процеси. Комплексното развитие на слуховите и инструменталните данни е изключително важно на всеки етап от обучението на ученика по пиано.

Отношението на българските композитори на клавирни пиеси към слуховото възпитание на детето през 90-те години на ХХ век определено продължава посоката от 70-те и 80-те години. В творчеството им има тенденции, които отразяват в максимална степен интонационните реалии на времето и така внасят ново звуково богатство в слуховия опит на детето. С пиесите, които творят, българските композитори допринасят за приобщаване на децата към сложната и претоварена слухово-музикална среда. Те са своеобразен преход при възприемане и осмисляне на сложната интонационност на музиката на ХХ и ХХІ век.

Разглежданите в изследването композитори са 7, като те са съотнесени към избрани 5 автора от по-късен период. Разделени са в две групи, в зависимост от годината на написване на пиесите (циклите). Всички 12 автори са анкетирани. Анализираните пиеси са 252 на брой. Те са разпределени в 20 цикъла, 3 сборника и едно сборно издание на СБК. Творците на  българска клавирна музика през 90-те години на ХХ-век предпочитат да обединяват своите художествено-образни концепции в цикли. Повечето са с взаимо-свързана тематика (Н.Стойков, Кр. Милетков, Кр. Тасков, Й. Гошев, Б. Танева и др.). При композиторите Н. Кауфман, Ст. Илиев, А. Косев пиесите са обединени в сборници, вероятно по техническа причина (по-лесно издаване у нас или в чужбина) или общо тематична (Н. Кауфман събира неравноделни ритми). Анализираният период обхваща основно годините от 1990 до 2000. Тук интересът ни е основно към слухово-интонационните представи, които дават пиесите на съвременното дете при изграждането му като пианист.

 

Българската клавирна литература притежава високи професионални и художествени достойнства. Тя представлява ценен и оригинален компонент не само в нашата музика, но и в световната музикална култура. Това е една област на динамика и експерименталност, където непрекъснато се раждат нови идеи и тенденции.

Детско-юношеската клавирна музика играе особена роля в творчеството на българските композитори. Тя често е лаборатория, избистряща  по-крупни замисли и творчески решения. Трябва да вярваме че допирът до музиката е необходимост за интелектуалното, духовно и слухово-музикално развитие на детето. Светът на детски приказни герои, на младежко въображение, на пъстри сюжети от фолклорния бит и живата действителност намират многостранно отражение в българската професионална музика.

Известно е, че стилистичното богатство на клавирния репертоар носи потенциал за обемно и всестранно развиване на музикална култура. Особено в началния етап на обучение, музикалното възпитание има първоопределяща роля. В избора на детски репертоар се търси баланс, чрез който да се  развиват както музикално-слуховите способности, така и основните двигателни навици, художественото мислене и емоционалният отклик. Значението на добре развития и свързан с особеностите на клавиатурата музикален слух е огромно и по отношение на музикалната памет и музикалното възпитание. В това обучение особени грижи трябва да се положат и в областта на метроритъма. В творби с по-нови композиционни техники, съществена опора представляват интонационно-интерваловите връзки. Слуховите представи за интонационната организация на музикалния материал са тясно свързани с клавишите и съответствуващите им тактилни усети на пръстите, а оттам и с развитието на апликатурния усет. Тоест образно-грифовите представи залягат в основата на пианистичния опит на ученика. Те стават надеждна опора в трите прояви на музикалната памет – слухова, зрителна и двигателна. Едно постепенно, но всестранно развитие на интонационно-интерваловия усет ще формира основата на сложно музикално мислене, подготвено за музиката на ХХ век, и ще осъществи спойка между музикално-слухово възпитание, пианизъм и музикална памет.

Българската детско-юношеска инструментална музика представлява задълбочена и разгърната школа за възпитаване на ярко образно мислене, емоционална отзивчивост, одухотворено инструментално майсторство. Тя дава на младите изпълнители възможност за най-пряк контакт с българската музикалната изразност и характеристичност. Незаменима е ролята на българския клавирно-педагогически репертоар за развитието на детско-юношеското слухово възпитание на малките пианисти. Въз основа на анализиране въздействията на различните подходи в детския клавирен репертоар, педагогът обогатява възможностите си за работа в процеса на слухово възпитание и обучение на ученика в урока по пиано. Точно заради постигането на една по-богата и комплексна педагогическа насоченост, в дисертационния труд е направен опит за принос към клавирната методология.

 

Проф. д-р Милена Георгиева Шушулова-Павлова