ДепартаментМузика

Тази година (2017-та) за първи път Нов български университет, в лицето на департамент „Музика“ и галерия УниАрт на НБУ, по идея на д-р Анжела Данева, директор на Център Българо-европейски културни диалози, организира чудесен маратон от Барокови концерти в последните дни на изтичащата година – 11-22 декември 2017 – „КОЛЕДНИ МУЗИКАЛНИ ДНИ В ГАЛЕРИЯ УНИАРТ“.

Стана традиция в последните години академичния оркестър на Нов български университет Камерата Орфика НБУ да представя специален бароков празник на столичани в някоя от концертните зали на София – зала 6 на НДК или балната зала на Централен военен клуб. Освен в столицата Камерата Орфика радва с коледен концерт гражданите и на Пловдив (чрез спонсорството на КЦМ Пловдив) и Варна – със съдействието на Варненска община и НДК Варна. Тази година на 15 декември от 19.00 ч. Камерата Орфика НБУ отново ще ни представи Бароков концерт, но той ще е в балната зала на Национална галерия „Двореца“. Те са партньори на НБУ в едно от най-очакваните музикални събития за Коледа. В концерта ще бъдат изпълнени произведения от Йохан Себастиан Бах и Йохан Кристиан Бах, както и от Арканджело Корели. Солисти ще са Десислава Чолакова (и концертмайстор на състава), Явор Желев (флейта) и студентите-цигулари на проф. д-р Марио Хосен – Кристина Хинова и Александър Зайранов. Специален гост на концерта и специален солист на оркестъра е проф. Сузана Клинчарова (арфа), която тази година е удостоена от Академичния съвет на НБУ с престижната титла „Почетен професор на Нов български университет“ за нейната дейност като водещ на майсторския клас по арфа, за високия й професионализъм и развитието на музикалната култура у нас и за голямата и международна дейност представяща подобаващо университета в Европа и по света.

За да разшири тези престижни и очаквани от публиката барокови празници по време на Коледа, университетът предприе по-мащабна инициатива – организира цял концертен маратон и то в галерия УниАрт на НБУ (адрес София, бул. Мандевидео № 21, с чисто нов булевард – асфалтиран и широк като аутобан), който включва различни интерпретации на коледния дух – ЕЛЕКТРОННА МУЗИКАЛНА ИМПРОВИЗАЦИЯ и ОРГАН на госпъли, спиричуъли и коледни песни на студенти на проф. д-р Симо Лазаров и д-р Росица Бечева (18.12.2017, понеделник, 17:30 ч.), БАРОКОВ КОНЦЕРТ С КАМЕРНА МУЗИКА и АРФА на студенти със специалност цигулка, пиано, тромпет, флейта и камерно пеене и със специалното участие на Лили Стоева (арфа) – студент в магистърска програма в НБУ с организатор д-р Ермила Швайцер (19.12.2017, вторник, 18:00 ч.), КАМЕРЕН КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С ПОПУЛЯРНИ ПЕСНИ - балади, спиричуъли и коледни песни със студенти на доц. Етиен Леви и д-р Нели Маринкова (21.12.2017, четвъртък, 17:30 ч.) и в последния работен ден 22.12.2017, петък, 17:30 ч., БАРОКОВА МУЗИКА ЗА СТАРИННА ФЛЕЙТА И КЛАВЕСИН с произведения от Мишел Блаве (Michel Blavet, 1700-1768) и Йохан Йоаким Кванц (Johann Joachim Quantz, 1697-1773) в изпълнения на Христо Христов (флейта) и проф. Явор Конов, д.н. (клавесин).

Но освен събитията в тази последна вълшебна Коледна седмица, има няколко и преди нея. Коледните музикални дни се откриват със специален концерт на Явор Генов МУЗИКА ЗА ТЕОРБА (11 декември 2017, понеделник, 18:00 ч.). Теорбата (на италиански Tiorba) е старинен музикален инструмент от групата на струнните инструменти и представлява басова разновидност на лютнята. Изобретена е в средата на ХVІ век във Флоренция, като за нейни създатели историците посочват Пичинини и Антонио Нарди, който по това време бил във Флоренция, в служба на Медичите. Инструментът е подобен на бароковата лютня, но е с по-големи размери. Отличава се от лютнята с по-плътния си звук, по-големия брой басови струни и две (понякога три) ключови кутии. Освен това има и осем допълнителни струни за бас, които само резонират, без да се докосват. Поради тези свои характеристики теорбата е била използвана преди всичко за съпровод на певци и в първите оркестри, където е изпълнявал функцията на basso continuo. Известни са два вида теорба: римската теорба, наричана още „chitarrone” (голяма китара) и „теорба падована”. Известни композитори, творили специално за този инструмент са: Уилям Лоус, Николас Хотман, Робер дьо Визе.

Д-р Явор Генов е наложил се вече в България и Европа бароков изпълнител на старинни инструменти. Той е също лютнист и музиколог. Изнася солови концерти в Белгия, Швеция, Холандия, Русия, Великобритания и България. Записва за Brilliant Classics, Sony Classical, Българско национално радио. Неговите два соло диска – Kapsberger – Libro primo di lauto (2013) и Zamboni – lute music (2014) получават висока оценка от международната критика. Работи с ансамблите EUBO, Cordevento, MusicaAeterna, Les Ambassadeurs като basso continuo изпълнител и свири на едни от най-големите европейски музикални сцени: Лондон (St. John's Smith Square), Холандия (Concertgebouw, Амстердам), Франция (Paris Cité de la Musique, Philharmonie de Paris), Испания (Teatro Real de Madrid), Португалия (Grande Auditório da Gulbenkian, Лисабон), Гърция (Athens Megaron), Русия (Болшой Театр и залата на Санкт-Петербургска филхармония) и участва във водещи европейски музикални фестивали: Lufthansa Baroque music (Лондон); Musica Antiga de Barcelona; Oude Muziek, (Утрехт); MA Festival (Брюж); Златната маска (Москва); Изкуството на барока (София). Явор Генов работи с музиканти като Андрю Лорънс Кинг, Ларс Улрик Мортенсен, Енрико Онофри, Нуриа Риал, Ана Прохаска, Теодор Курендзис. Изучава лютневи инструменти и basso continuo при Якоб Линдберг във Кралския колеж за музика в Лондон. Явор Генов е доктор по музикознание. Неговите изследователски интереси са насочени към лютневите репертоари на Ренесанса и Барока, както и към средновековната латинска монодия. Автор е на монография, посветена на латинския певчески репертоар за светци от източното християнство.

В концерта на 11 декември ще бъдат изпълнени няколко произведения от Джовани Джироламо Капсбергер (ок. 1580-1651) – Libro Primo D'Intavolatura chitarrone (1604); Toccata V / Ballo Francese / Toccata III; Libro Quarto D'Intavolatura di chitarrone (1640); Preludio Primo / Canzone Primo / Corrente / Passacaglia; Toccata VII / Kapsperger / Capona / Colascione; и Робер де Визе (ок. 1655-1732/33) – Сюита за теорба: Prelude / Allemande "La Royalle" / Courante / Sarabande / Gavotte / Chaconne / La Mascarade – Rondeau, както и Entrée d'Apollon / Passacaille. Този чисто инструментален звук на точно подбрани творби, които разгръщат пред публиката определена страница от барока е изключителен начин да се насладим на красота от страниците на музикалната съкровищница на Европа.

Джованни Джироламо Капсбергер е италиански композитор от епохата на барока с австрийски произход. Неизвестно е мястото и точната дата на неговото рождение. Баща му е бил военен, който е служил около Венеция, където би могло и да е родното му място. Няма информация и за ранните му години, за неговите учители и първи композиции. Известно е, че в 1604 той публикува сборника си с произведения за китароне Libro primo d’intavolatura di chitarrone. В 1605 той заминава за Рим, където бързо печели славата на виртуоз на лютня и теорба. Кабсбергер свири в едни от най-добрите благороднически салони в града. Самият той организира концерти – музикални вечери, които са назовавани „чудесата на Рим“. Той е бил близък с племенника на папата – кардинал Франческо Берберини, работел е при него и там е имал възможност да обмени опит с големия Джироламо Фрескобалди. Днес Капсбергер е известен най-вече със своите произведения за лютня, теорба и китароне, от които приживе успява да издаде 6 сборника, като два от тях днес са изгубени. Неговият стил е разнообразен, с контрастни противопоставяния, с неочаквани мелодични и ритмични решения. Той е един от композиторите, оказали голямо влияние върху развитието на музиката за лютня в Европа по това време. Капсбергер е оставил и много произведения с вокална музика в различни жанрове – мадригали, мотети, меси и др.

Робер де Визе е френски виртуозен китарист, лютнист и композитор. В 1680 година става член на Кралското музикално общество. От 1708 певец на придворната капела, а от 1719 е придворен учител на краля по китара. Той е автор на два сборника за китара.

„Сборник от 6 сюити за китара, посветени на Людовик XIV“ (1682), „Сборник с 3 сюити за китара“ (1686), пиеси за теорба и лютня (1716), арии (1731-32) и др.

За първи път в Нов български университет ще звучи инструмент теорба и то в галерия УниАрт, която е с чудесна акустика и удоволствието от слушане и изпълнение на музика в нея е огромно з както за артистите, така и за публиката.

Приятно слушане и Весели предстоящи Коледни и Новогодишни празници!

 

Проф. д-р Милена Шушулова

Ръководител на департамент Музика в НБУ