ДепартаментМузика

ПРАЗНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА

poster-4-6-2015_184x250_fit_478b24840a

ПРАЗНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА

Научни и учебни издания

ПРАЗНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА

ВЕЧЕРИ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПОЗИТОРИ – ЮНИ 2015

 

През месец юни тази година в София се случиха два концерта, които определено бяха по-различни от останалите културни събития в столицата, с които напоследък градът е сякаш затрупан. Отново за това причина бе Нов български университет и неговата мисия – да подкрепя българското изкуство и култура, да променя обществото, да търси и налага високо качество дори и с цената на много труд и упоритост. За да се реализират тези два концерта има и други спомоществователи – Националният дворец на културата (НДК), който предостави зала за концерта на 4-ти, и Софийски музикални седмици 2015 – Международния музикален фестивал, който никога не забравя да подкрепя максимално българските творци – композитори, изпълнители, диригенти. Тези две вечери на 4 и 5 юни бяха своеобразен празник на българската висока музика, на който департамент „Музика“ покани своите приятели – гости, колеги, студенти, ценители, меломани и тези, които ценят българското.[1]

 

Концертът на 4.6.2015, в зала 7 на НДК-София, от 19.00 часа бе невероятно изпълнение на Академичния оркестър „Камерата Орфика НБУ“ и солистите Марио Хосен (цигулка), Кристина Хинова (цигулка), Стефания Янкова (виола), Лиляна Кехайова (виолончело). Концертмайстори бяха Десислава Чолакова и Красимир Щерев. Диригент бе безгрешният Найден Тодоров – дългогодишен приятел на НБУ, който винаги е перфектен в работата си с оркестъра, а когато оркестърът е от млади хора, това е особено важно. Найден Тодоров направи възможно българската музика да прозвучи с най-високо качество и изящност, с достойнство пред съвременна обединена Европа.

В програмата бяха изпълнени подбрани произведения от Георги Арнаудов – „Вратите на съня“; Стефан Драгостинов – „Лятна сюита“ с части: Сбор (Risoluto, Притча (Poco Moderato), Миг (Vivo), Поличба (Comodo), Надпрепускане (Vivo); Mирослав Данев – „Pochette“ (Песен, Танц, Скоропоговорка и Натрапчива идея) и Марин Големинов – Концерт за квартет и струнен оркестър с части: Allegro affettuoso, Lento, Allegretto, Allegro vivace.

Георги Арнаудов напоследък е много изпълняван композитор, популярен е не само в България, но и в Европа. Той е автор на симфонични творби, камерна, инструментална, вокална и клавирна музика, има много написана театрална и филмова музика. Доцент е в НБУ по композиция и хармония, „доктор“ по музикознание и музикално изкуство. Носител е на редица авторитетни международни награди, като Международната премия „Карл Мария фон Вебер”, Голямата награда на EBU – Организацията на европейските радиостанции, наградата „Златната арфа” и др. През последните години редица негови произведения имат своите световни премиери в престижни зали като Лондонските Royal Festival Hall, Wigmore Hall и Сент Джон Смит в Уестминстър, Карнеги Хол в Ню Йорк, Концертхаус във Виена и др. Реализирал е записи на десетки свои творби в БНР, БНТ. Има издадени 8 авторски албума, а негова музика е включена в редица звукови антологии на музиката на ХХ и XXI век, както и в издания на световноизвестни изпълнители в Naxos of America, Concord Records и Labor Records – САЩ, Holophon Records – Австрия, Гега Ню – България. За своето произведение „Вратите на съня“ („The Gates of Dream“) самият автор споделя: „Понякога в обгърнатите от тишина селения на съня звучи музика – което впрочем е странно и изпълнено с великолепие и обем усещане за досег с непознати звукови пространства. Тази кратка поема е опит да предам в звуци един сън, едно странно сюрреалистично преживяване от началото на годината. Тя е опит да структурирам в творба насладата от паметта на чутото... По това време Марио Хосен ме помоли да напиша пиеса за оркестъра и след няколко седмици припомняне на съня, вечерта на 8 март му предадох готовата партитура. Пак по това време четях разказите на Павич и в един от тях, отново прекрачвайки вратите на съня, намерих и заглавието на поемата.“

Стефан Драгостинов също е известна личност в българската музикална култура. Творчеството му е отворено към всички жанрове – от монументалните симфонични платна до вокалната миниатюра. Автор е на симфонии, сред тях Peace Symphony (Симфония за мира), създадена по поръчка на Rotary International през 1985, която има голям световен обществен отзвук; концерти за пиано, баскларинет и валдхорна; десетки камерни творби, инструментални сонати, театрална и филмова музика, над 500 хорови и солови песни. Авангардните му творчески изследвания на съвременни политемпични звукови процеси в музиката, заложени в хоровите му кантати Politempy 1 & 3, му донасят и първите високи международни отличия и признания. В музиката му майсторски се съчетават национални традиции със съвременни композиционни техники. Произведенията му се изпълняват в цял свят: Център Жорж Помпиду, Болшой театър, на фестивалите „Варшавска есен“, „Московска есен“, „Бергамо-Бреша“, „Гаудеамус“, Биенале Братислава и др. Носител е на първи награди на: „Гаудеамус“ в Холандия за кантатата „Панаирът“ (1978), Карлхайнц Щокхаузен в Италия за Концерт за пиано и оркестър (1980), Grand Prix на фондация „Артур Онегер“ (Франция) за кантатата Polytempi 3 (1982), „Симон Боливар“ (Венецуела) за „Симфония-Монумент“ (1984), „Фернандо Песоа“ (Португалия) за „Ода за морето“ (1986). Важен акцент в биографията му е проектът „Антология на българския фолклор“, който композиторът осъществява последователно вече 20 години заедно с основаната от него формация „Драгостин фолк“. Стефан Драгостинов е професор по композиция, оркестрация, теория и съвременни музикални техники в НБУ, изнася научни лекции в престижни академични и университетски общества в цял свят. За своята творба „Лятна сюита“ („Summer Suite“) той казва: „Написах сюитата през есента на 1974 в „почти тонален дух“. След импозантната дипломантска Втора симфония в Санкт Петербург (по стихове на Л. Левчев) усещах тръпката да създам нещо „кратичко и мъничко”. За първи път беше изпълнена от софийския камерен оркестър „Българска музикална младеж”, под диригентството на Жан Ангелов. Творбата е около 9 минути, оптимистично-светла, ефектна, с ясна и проста драматургична конструкция. Най-кратката от петте пиеси – „Миг”-ът“ – макар и по звучност да „струи” съвършено тонално, е стъпила на „желязна” сериална конструкция. „Чиста додекафония”! Какво нещо е пространството в музиката… Четири десетилетия по-късно, благодарение на топлото ми творческо приятелство с Маестро Марио Хосен „Лятна сюита” има шанса за „прераждане”.“

Мирослав Данев работи като звукорежисьор и музикален консултант в Звукозаписното студио на БНР. Но той е и известен композитор с много инструментални произведения – за симфоничен оркестър („Еон”, „Виа долороса”, Пасакалия и Токата, Хореографски фрески, Рапсодия за цигулка и оркестър, Сюита за флейта и оркестър); камерна музика (Соната за флейта и пиано, Духов квинтет, Струнен квартет), клавирни пиеси. Творбите му се изпълняват многократно на национални и международни събития в България и по света – Чехия, Грузия, Германия, Франция, Япония, Русия, Великобритания и САЩ. Има публикувани произведения в Ню Йорк от Dr. Raоul R. Ronson, президент на Seesaw Music Corp. Авторът споделя за Pochette": Написах и оркестрирах пиесата през 2008 в памет на Марин Големинов. Това са 4 миниатюри, които се изпълняват свързано – Песен, Танц, Скоропоговорка и Натрапчива идея. Постарал съм се да наподобява стилистиката на Марин Големинов, който, както знаем, беше майстор на миниатюрата.

Музиката на Марин Големинов – представител на поколението „класици на българската музика“ – няма нужда от представяне. Възпитал генерации български музиканти, академик, формира характерен за българската музика стил, свързан с фолклора и неговото оригинално авторско претворяване. Автор на опери, танцови драми, (“Нестинарка”); произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър, симфонии и творби за симфоничен и струнен оркестър; струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. „Знаем много за творчеството му, но знаем малко за същината на това творчество, за вътрешния му поток, за механизма му на съграждане“ – споделя неговият ученик проф. Димитър Христов. Проф. Стефан Драгостинов, също негов възпитаник възкликва: „ГолЕм и нов!“ Концертът за струнен квартет и струнен оркестър е написан през 1963. Премиерно прозвучава в Москва на авторски концерт (11 февруари 1964), след което е изпълнен на Прегледа на българското музикално творчество в Русе през месец март същата година. Представен на Международната трибуна на композиторите, организирана от ЮНЕСКО в Париж, концертът впечатлява с оригиналност на музикалния език, а върху музиката му френската балетмайсторка Франсоа дьо ла Морандиер поставя хореографска поема „Раждането на зората“, изпълнявана с успех на Петия балетен фестивал в Бодьо Прованс и в Париж (1966). Концертът разкрива модерния Големиновски лаконичен изказ – „словесни изстрели с един куршум“ (проф. Дим. Христов), кратки, съдържателни затворени мотиви и фрази, лаконизъм, идващ от шопския фолклор, представен афористично. „Оригинален хармоничен език, диатонизъм, отново идващ от фолклора, с вмъкваща се хроматика, която го свързва с хармоничните тежнения на ХХ век. Оригинално съчетаване на двете еднородни инструментални групи. Първата част е написана в сонатна форма с две различни развити тематични образни сфери. Контрастната драматично наситена втора част емоционално напомня за бавната част на неговия „Старобългарски квартет“. Скерцото е изградено в характерната сложна триделна форма с трио, а епизодите във Финала, в духа на старото френско рондо, са обединени от метроритмичната стихия на стилизираната фолклорна танцувалност.“ (Елизавета Вълчинова-Чендова)

Марио Хосен е виртуоз със световна известност. Солист с международна репутация, гостува на най-престижни оркестри. Гастролира в САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония и др. Свири на цигулка G. B. Guadagnini от 1749 година, предоставена от Австрийската национална банка. Марио Хосен е почетен професор на НБУ. Той е основател и артистичен директор на Камерата Орфика НБУ и на Международната академия и музикален фестивал "Орфеус", която се провежда ежегодно във Виена (Австрия). В последните години предоставя възможност на млади таланти да концертират съвместно с него. Програмата от концерта е отдавнашна мечта на маестро Хосен за представяне на емблематични произведение от български композитори пред световната аудитория. Заедно с диригента Найден Тодоров работят върху това българската музикална култура да бъде разгласявана по света и да е част от глобалното интелектуално пространство. Тяхна следваща стъпка е с подкрепата на Нов български университет и други спонсори да се направи и диск с музика от български композитори в прекрасното изпълнение на Камерата Орфика НБУ.

Камерата Орфика НБУ (Camerata Orphica NBU) е малък оркестър, съставен от брилянтни млади музиканти, част от тях бивши и сегашни възпитаници на НБУ. Артистичната мисия на оркестъра е да работи и реализира идеята за създаване на мащабно културно сътрудничество на музиканти от балканските държави с център Виена. Съвремието ни изисква от композитори и изпълнители различен подход към изкуството. С концертите си Камерата Орфика НБУ е посланик на Балканите по света. Маестро Хосен споделя: „ОРФЕЙ, безспорно най-ярката личност в историята на класическата митология в европейската култура, е роден в Тракия. Мотивирани от посланието му, решихме с музиката си да бъдем носители по света на неговото име.“ Оркестърът е изключителен пример за международно културно сътрудничество на различни народи от Югоизточна Европа, които създават културен мост към света. Досега диригенти и солисти на оркестъра са били емблематични имена на българската и световната класическа музика, като Милена Моллова, Найден Тодоров, Амори Клозел, Жерар Пуле, Алексис Хаузер, Доминик Виленкур, Жан Ферандис, Кристоф Хагел, Борислав Иванов, Валери Вачев, Гюнтер Пихлер, Хансйорг Шеленбергер, Филип Бернолд, Донг-Сук Канг, Жерар Козе, Волфганг Клос, Такаши Шимицу.

В последните години департамент „Музика“ на Нов български университет непрекъснато доказва отново и отново, че е една от най-модерните образователни институции в областта на музикалното и танцово изкуство в България но и в региона на Балканите. Вече 24 години преподавателите работят усърдно в дух на интердисциплинарност, иновативност, високо качество, което днес дава чудесен резултат и в класическата музика и в популявните жанрове. Чудесната материална база дава възможност на младите музиканти в България да се обучават по съвременен световен стандарт без да напускат пределите на родината си.

В последните години има още една институция, която максимално подкрепя класическите образци в музикалната ни култура. Това е телевизия TV-1, начело с г-н Румен Ковачев. Концертът на 4 яни бе изцяло записан от телевизията, която отново подкрепи високата българска музика и изпълнители. Тя бе медиен партньор на проекта. Като финансова подкрепа УниКредит Булбанк бе невероятен сътрудник на концерта на 4 юни. Банката подкрепи творческата работа и направи възможно отпечатването на чудесни и качествени покани, плакати и програми за концерта в НДК.

 

Втората вечер, посветена на съвременната българска музика, бе на 5 юни 2015 от 18:00 часа. Тази път концертът бе в галерия УниАрт на НБУ. Концерт бе посветен на големия български композитор и музиколог проф. Димитър Христов, д.н. – почетен професор на НБУ от 2003 година. Основоположник на докторската програма в департамент „Музика“, един от най-големите теоретици –действащи в професионалното направление. В последните 25 години от преподавателската си дейност проф. Христов работи най-активно със студентите и докторантите в университета. Концертът на 5 юни бе своеобразен „бенефис“ за 60 години дейност на композитора Димитър Христов – 60 ГОДИНИ МУЗИКА ЗА СЦЕНАТА…

Концертът с музика на проф. Димитър Христов бе в изпълнение на Камерен оркестър „Габрово“ с диригент Иван Стоянов и солист пианистката Ганка Неделчева, професор в Софийския университет. Диригент на концерта бе Франсис Гай, докторант в НБУ. Той прави изпълнителска докторантура с шест концерта, като специализацията му е оркестрово дирижиране с научен ръководител проф. Христов. Младият и вече налагащ се с професионализма си Гай бе поканен от Иван Стоянов специално за тази изява. В програмата на концерта бяха изпълнени произведенията: „Чакай своите пицикати“ Според автора „Пиесата съдържа една метафора: Пицикатите на контрабаса (камбани?) водят пиесата напред. А докато чака своите пицикати, отгоре се разгръща прелестна мелодия.“ В „Отнесени от вятъра“ проф. Христов споделя „Някога един прочут роман бе с титул „Отнесени от вихъра“. Сега тази пиеса е отнесена от вятъра… Вятърът бушува във финалния дял на пиесата.“ А за „Вариации върху темата на Бетовен „ЕРОИКА“ – за пиано и струнен състав“ Христов казва: „В първия дял пианото се шегува с темата. Във втория дял оплаква себе си. В третия дял се развихря драматично, за да пропадне дълбоко в „долната земя“. Виртуозно го прави. Театрално…

Димитър Христов е ученик на Марин Големинов. Заради своите качества той печели стипендия по композиция на ЮНЕСКО (1963). Работи в Институт за музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където израства постепенно, а в последните години е и негов директор. Дългогодишен професор по полифония и увод в музикознанието в ДМА. Професор по полифония, музикален театър на ХХ век и съвременни многогласни строежи в НБУ; по полифония и съвременни направления в музиката и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е Генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО (1975-1979). Доктор на изкуствознанието от 1975. На 22 май 2003 е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за заслуги към департамент „Музика“ и изключително активната творческа и педагогическа дейност в НБУ. Изнася лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. В периода е Главен редактор на списание „Българско музикознание” (1989-2005), издавано от БАН. Публикува списание „Музика. Вчера. Днес”. Удостоен е с много престижни международни и национални награди за композиция. Композира оркестрова, камерна и вокална музика в различни музикални жанрове. Избрани негови монографии: „Западни хоризонти. Музикален пътепис. ГФР, Франция, Холандия, САЩ.” (С., 1966); „Композиционни идеи във фугите на „Добре темперирано пиано” на Й. С. Бах” (С., 1968); „Хипотеза за полифоничния строеж” (С., 1970); „Композиторът и общественото съзнание. За третата музикална практика” (С., 1975); „Към теоретичните основи на мелодиката”: Т.1. “Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия” (С., 1973), Т.2. „Опит за класификация на мелодическите прояви” (С., 1982), Т.3. „Опит за обяснение на мелодичния феномен” (С., 1988); „Фундаментални предпоставки за композиторското въображение” (2009). За неговата музика проф. Чендова, един от изследователите му, казва: „В музиката му се открояват свободните форми, в които играта със звука и ритмичните комплекси, както и свободата, дадена на изпълнителите, разкриват нови радикални оригинални форми на изразяване и преосмисляне на музикалните жанрове по посока на тяхното своеобразно театрализиране.

Солистката Ганка Неделчева завършва музикално училище със златен медал и Националната музикална академия в София с пълно отличие. Нейни преподаватели са проф. Люба Обретенова, проф. Жени Захариева, проф. Лили Попова. Лауреат е на международния конкурс в Салерно, Италия (1984 – І награда), на Националния конкурс Светослав Обретенов (1984 – Първа и специална награда), на международния конкурс „Музиката и земята“ (2000 – първа награда за квартет от пианисти). Концертира активно като солист и камерен изпълнител у нас и в чужбина (Германия, Франция, Италия, Русия, Гърция, Македония и САЩ). Представила е за първи път в България повече от 100 творби на автори от различни националности. Партнира на изтъкнати наши и чужди инструменталисти. Свири със Софийски солисти и симфоничните оркестри във Варна, Бургас, Шумен, Враца, Пазарджик и др. Участва в престижни фестивали в България и Гърция: Софийски музикални седмици, Варненско лято, Фестивал на камерната музика (Пловдив), фестивали в чужбина. Реализира три компактдиска за фирмата Pentagon (Холандия) и Mega-Music. Във фонда на БНР има повече от 50 записа с нейно участие като солист и камерен изпълнител. В последните години Ганка Неделчева работи активно с композитора Димитър Христов и представя неговата клавирна и камерна музика. Тя е премиерният изпълнител на 15 от неговите 26 клавирни сонати, на трите му пиеси за пиано и оркестър (Концертни вариации Ероика, Agitato in su, Toccata vaganta), както и на всички негови ансамблови творби за едно пиано на 4 и 6 ръце и за 2 пиана. Тя свири и камерните опуси на Христов за виолончело и флейта с пиано. През 2004 получава наградата за върхови постижения на Съюза на българските композитори Златното петолиние. Може да се каже, че днес тя е най-опитния и вдъхновен изпълнител на музиката на Димитър Христов. Автор е на изследвания върху клавирната музика на Димитър Христов. Дори в края на месец юни 2015 тя защити успешно докторска степен върху музиката му.

Невероятно професионалният Камерен оркестър „Габрово“ гостува в галерия УниАрт за първи път. Съставът е дирижиран от Иван Стоянов и е активен изпълнител на българска музика. Оркестърът е един от малкото поддръжници на българските композитори. Участва редовно в прегледите Нова българска музика. Има висока професионалност и ангажираност към българската музикална култура, винаги взима участие в представянето на български автори. Габровският камерен оркестър е основан през 1969 година по инициатива на композитора, музиковед и диригент Христо Питев. От 1974 до 1990 година художествен ръководител на състава е маестро Милко Коларов. С неговото име се свързват първите сериозни постижения на оркестъра, както и задграничните му гастроли в Германия, Полша, Унгария, Русия, Украйна, Белорусия, Чехия, Словакия, Франция, Испания. Днес диригент на оркестъра е маестро Иван Стоянов. Камерният оркестър е главен организатор на Дните на камерната музика в Габрово, които се провеждат всяка година през месец май и септември. Камерен оркестър "Габрово" взема активно участие в различни обществени и частни инициативи – чествания, представяне на книги, откриване на изложби и др. Гости – изпълнители и солисти са изявени български и чуждестранни музиканти. Вестник „Култура“ пише за оркестъра: „Един специфичен, музикално изразен апарат, неподвластен на установени драматургични и конструктивни норми, ражда художествен продукт, стимулиращ фантазията и емоционалната многоплановост. Майстор на „словотворчеството“, проф. Христов сподели, че този път ще изневери на тази своя дарба и няма да ръководи слушателското възприятие с обяснения на музиката си. … Ярки пиано-тембри, конструктивна свобода и капризна ритмична игра освобождават възприятието от „канонизирани“ жанрови параметри. На моменти тази музика създава усещане за нереалност и медитативна вглъбеност в контраст с екстатични емоционални взривове. Ганка Неделчева е не само първият изпълнител на много от клавирните и камерни творби на Христов, но мисля, че в годините на тяхното тясно професионално сътрудничество се е достигнало онова, не толкова често срещано, единение на творчески импулси между композитор и изпълнител, което не се „прави“ – то просто съществува.“ Оркестърът за концерта бе в състав: Константин Стойчев – концертмайстор, Пламен Вълков – цигулка, Ивелин Вълков – цигулка, Даниела Христова – цигулка, Мая Каршулева – водач втори цигулки, Маргарита Венкова – цигулка, Надежда Атанасова – цигулка, Иван Проданов – цигулка, Христофор Мадемов – водач виоли, Пенка Люладжиева – виола, Ивайло Ангелов – виола, Христофор Папанчев – водач виолончели, Недко Коларов – виолончело и Ирина Комитска – контрабас.

Както споменахме концертът се дирижира от Франсис Гай, докторант в НБУ. Гай е един от възпитаниците на проф. Димитър Христов в неговата докторантура по музикознание и музикално изкуство. В НБУ Гай прави втора докторантура (изпълнителско майсторство) и осъществява шест концерта, като специализацията му е оркестрово дирижиране. Д-р Франсис Гай е диригент и музиколог със значима концертна дейност и публикации. Репертоарните му интереси и изследователските му търсения са фокусирани върху западната и югоизточната европейска съвременна и средновековна музика. През 2005 завършва НМА “Проф. Панчо Владигеров”. Получава първата си докторска степен по музикознание и музикално изкуство в Института за изследване на изкуствата при БАН. Успешно съчетава диригентската с изследователската дейност. Има изявени интереси към модерната музика на композитори като Димитър Христов, Пиер Булез, Гия Канчели, Янис Христу, Ханс Вернер Хенце и други. Автор е на две различни изследователски работи (на български и на гръцки) за живота и музикалното творчество на гръцкия композитор Георгиос Сисилианос. Работи върху проблеми на съвременното гръцко композиторско творчество и византийската църковна музика. Директор е на Културния център на Кипърския винен музей, както и основател и артистичен директор на Кипърски оркестър, който популяризира класическия оркестров и оперен репертоар, свързан с гръцката митология и европейската средновековна история. Концертира в България, Гърция, Полша и Русия.

Преди концерта имаше малка специална част, в която бяха прочетени топли думи за големия професор Димитър Христов. Бе му връчено ПОЧЕТНО ПИСМО НА БЛАГОДАРНОСТ И УВАЖЕНИЕ от преподавателите на департамент „Музика“ на Нов български университет. В това писмо са казани слова за абсолютното уважение, респект и сърдечно отношение към проф. Димитър Христов, д.н.. защото най-високото звание на университета – почетен професор, което той носи, е недостатъчно, за да покаже позицията ни към Големия български композитор и музикален теоретик проф. Димитър Христов, д.н. Преподавателите изразиха своето възхищение с искрена благодарност за способността му да вижда напред в бъдещето, да помага, да предразполага, да подкрепя, да подаде ръка, за да бъдат обучението и музикалната наука в България най-успешни навсякъде, където е работил. Въпреки мащабите на делото си, проф. Димитър Христов остава скромен и понякога дори незабележим, а всъщност е един титан в областта на музикално изкуство. Защото той знае, че „светът има нужда от голяма музика...

Защото „живият, творящ композитор сам създава своята публика, независимо от съпротивата на професионалисти или музикалната критика, а историческият опит сочи и съвпадения на професионалния и критическия вкус с усилията на композитора и тогава той е гений, божество, знак за времето си, символ на велико творчество…“.

В началото на концерта бе прочетено и ПРИВЕТСТВИЕ към професор Христов от Ректора на НБУ – доц. д-р Пламен Бочков. От името на Нов български университет той го поздрави за високите творчески успехи и невероятните 60 години за сцената… „Вашата музика и педагогическа дейност, както и работата Ви като радетел на музикалната наука са изключително важни не само за България, но и за Европа. Мисленето Ви на световен учен и композиторската Ви инвенция са глобални още от времето на Вашата мисия като Генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО.“ Доцент Бочков пожела на професора „още време за правене на музика, време за сцената…, но и време за работа с млади таланти – за музикална наука, за изпълнение на музика, време за приобщаване на повече хора към тази висока човешка духовност – музиката!

 

Благодарим Ви професоре! Приемете нашето уважение, любов и поклон за самоотвержеността и скромността, с която изпълнявате своята мисия!

Бъдете дълголетен и все така активен![2]

 

 

 

[1] В материала има части от текстове на проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н., които тя е използвала в написаните от нея програми и за двата концерта.

[2] От писмото на преподавателите от департамент „Музика“.