ДепартаментМузика

Заглавие: ТЕОРЕТИЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА АНДРЕЙ СТОЯНОВ. ИЗТОЧНИЦИ, АСПЕКТИ, ПРОЕКЦИИ

Автор: Милена Георгиева Шушулова-Павлова

Научен редактор: проф. д.н. Димитър Христов

АСКОНИ-ИЗДАТ

Година на издаване: 2007.

Град: София.

Страници 300.

Художник на корицата: Николай Шушулов

ISBN 978-954-383-011-4

Цена: 18 лв.

Да направя колкото се може повече добро в света" - така още в юношеските си години определя своята цел в живота Андрей Стоянов[i]

 

Безспорно името на Андрей Стоянов е емблематично за музикалната култура на България, тясно свързан с полагане на основите на клавирната ни култура. Процесът на асимилиране на европейската музикална култура в България има своя характерност. Докато в Европа изкуството, и в частност клавирното изкуство, в началния си период е култивирано за забавление в аристократичните среди, в България пианото от самото начало се разпространява сред най-широките слоеве на населението, предимно сред интелигенцията и заможни търговци, които са близки до революционно-патриотичните идеали на епохата и са далеч от "елитарността". В епохата на Възраждането музикалното творчество е един от пътищата към просвещение и духовно извисяване на българската нацията.

Андрей Стоянов е светла фигура в нашата културна история. Целият му живот и дейност носят отпечатъка на неугасим стремеж към човечност, красота, благородство. Цялостната дейност на Андрей Стоянов, като музикант и общественик се ръководи от чувството за всеобща хармония на разум, добро, правда. Той има съществен принос за качественото израстване на българското клавирно изкуство и българската култура. Онова вътрешно, бавно невидимо изграждане, което е действителния труд в полето на една култура.

Най-значима и плодотворна е педагогическата дейност на Андрей Стоянов, осъществявана в продължение на 55 години. Той изгражда българската клавирна школа до нивото на професионализма и високите пианистично-художествени резултати. Към средата на 30-те години влиянието на видния немски клавирен педагог и теоретик К.А.Мартинсен подтиква А. Стоянов да преосмисли и доразвие своите виждания за клавирната педагогика и да допълни изградената си още през 30-те години на XX век стройна методическа система − на основата на личен опит, педагогически и изпълнителски, и на основата на широко навлезлите у нас през 40-те и 50-те години изпълнителско изкуство и методически трудове на съветската пианистична школа. Качествата и дейността на Андрей Стоянов, неговата висока ерудиция, го издигат до високото признание да е първи авторитетен български клавирен педагог, чиято известност далеч надхвърля границите на България. Мащабите на педагогическата му дейност и безкомпромисните художествени критерии го утвърждават като основоположник, възпитал поколения педагози, в работата на които личат възпроизведени най-съществените черти на "Школата на Андрей Стоянов": висок професионализъм, стремеж към съдържателност, живо и одухотворено изкуство, нравствено-етични принципи на работа. Негови ученици са: Петко Стайнов, Панка Пелишек, Димитър Ненов, Тамара Янкова, Донка Куртева, Веселин Стоянов, Юри Буков, Флоренция Казанджиева, Богдана Дякович, Лили Атанасова, Богомил Стършенов, Снежана Барова, Любомир Динолов, Ружка Чаракчиева, Людмила Стоянова, Людмила Ченкова, Димитър Гончаров, Лили Попова, Лили Лесичкова, Петър Ступел, Лиляна Байнова, Елена Миндизова, Златка Арнаудова, Лиляна Бочева, Ерма Аспарухова и мн. др. Неговата сестра Дарина Стоянова казва: "Ако запитате Андрей Стоянов кои са най-радостните моменти в живота му, ще отговори: "Тези, в които съм узнавал за музикални успехи на учениците си."[ii]

Още през 1928 година Андрей Стоянов публикува две статии в списание Музикален живот, бр. 5−6 и бр. 7, "Художествено клавирно изпълнение" и "Клавирното преподаване у нас". В тях той за първи път обобщава своите естетически и педагогически възгледи. Те са и първи опит у нас в областта на теорията на клавирното изкуство[iii]. През 1930 г. въвежда в Музикалната академия курс по методика на клавирното обучение. По-късно Андрей Стоянов доразвива своите художествени и методически бележки и публикува трудовете: "Изкуството на пианиста" (1952) и "Методика на обучението по пиано" (1957). С тях полага основите на теорията на клавирното изкуство у нас. В първата книга авторът анализира подробно принципите на художественото клавирно изпълнение, а във втората той излага тяхното приложение в педагогическата практика. В нея той дава израз на своето влияние от съветската клавирна педагогика, особено в раздела за работа с деца. Първата е преведена и на руски език. За нея световно признатият съветски клавирен педагог Хенрих Нейгаус казва "тази неголяма книжка е по-тежка от много томове". Андрей Стоянов следи с интерес постиженията на съветската педагогическа литература. Кореспондира си с Юли Кремльов, проф. А. А. Николаев, Д. Кабалевски, Н Любомудрова, С. Хентова и др. композитори, музиковеди и педагози. В периода, когато е член на БАН, издава и няколко студии, с които допълва и продължава започнатото в своите музикално-теоретични книги.

Ежедневната практическа приложимост на неговите трудове в работата на клавирните педагози поставя на научни основи още през 50-те години на XX век процеса на изграждане на пианиста и дава посоките за развитие на формиралата се национална българска клавирна школа. След начертаната от него магистрала, творческото прилагане на единните за българското клавирно изкуство художествено-естетически принципи създават условия за формирането на подчертано индивидуални лични школи в рамките на цялостната национална школа. Така наред с Андрей Стоянов, през 50-те и 60-те години се формират и най-изявените клавирни педагози: Панка Пелишек, Тамара Янкова, Люба Енчева и др.

Андрей Стоянов участва и в редакционната колегия на редица списания като "Музикален живот" заедно с Иван Камбуров, Добри Христов, Стоян Брашованов. Там печата много от своите студии и статии.

Андрей Стоянов с професионален и личностен интерес следи развитието на Европейската клавирна култура. Той пътува много, почти всяка година има контакти с именити музиканти. Хоспитира в Академичното висше училище за музика в Берлин в класовете на Л. Кройцер, Е. Петри, работи с известния интерпретатор на Бетовен Анзорге, посещава класа на Р. Брайтхаупт, един от теоретиците на "анатомо-физиологичната школа". Два пъти е поканен да участва в състава на журито на международния конкурс "Фредерик Шопен" във Варшава − 1937 и 1960. Там контактува с най-големите клавирни имена: Емил Зауер, Вилхелм Бакхаус, Хенрих Нейгаус, Лазар Леви, Артур Блис, Емил Фрай, и др. В Париж посещава професорите Лазар Леви, Маргарита Лонг, Ив Нат, Вектор Стоб. Води беседи с Марсел Чампи и др. Андрей Стоянов е поканен за член на жури в международния конкурс за пианисти в Брюксел "Еужен Изаи" под покровителството на кралица Елизабет (1938). В журито са 21 именити музиканти: Емил Зауер, Валтер Гизекинг, Игнац Фридман, Николай Орлов, М. Файнберг, Р. Касадесю, Артур Блис, Р. Кочалски, Емил Фрай, Артур Рубинщайн, Валтер Румел.В Лондон посещава класа пи пиано на Лилиан Лангриш, среща се с Артур Блис. Висококултурният представител на малка България свободно говори английски, френски и немски.

Андрей Стоянов е убеден хуманист, през целия си живот се стреми към душевна чистота, красота и хармония. С група интелектуалци − почитатели на Ромен Ролан основат „Дружество на приятелите на Ромен Ролан в България" (1946). Големият френски хуманист спечелва сърцето му с идеите и книгите си. Записани са 57 члена. Четири години наред в края на м. декември се устройват в салона на Алианс Франсез възпоменателни вечери за Ромен Ролан, в програмата на които влизат доклади за него, рецитации на извадки от негови произведения и изпълнение на творби от Бетховен. Дружеството поддържа връзки със Сдружението на приятелите на Ромен Ролан в Париж чрез съпругата на писателя Мария Ролан.

В своя труд "Клавирното изкуство в България" Правда Горанова, проследявайки развитието на клавирната култура у нас с анализи и оценки, прави извода: "В историята на българската музикална култура Андрей Стоянов ще остане с огромната си по мащаби многостранна дейност: бележит пианист, уважаван и плодотворен педагог, основоположник на националната ни клавирна школа, композитор, автор на музикално-теоретични трудове и философско-естетични книги и статии, публицист, лектор, буден общественик. С цялостната си клавирно-изпълнителска дейност той се налага като музикант -просветител." [iv]"...той трасира основните насоки за развитие и обновление на българското пианистично изкуство." [v]

За Богомил Стършенов той ще остане в историята с "жара и всеотдайността на пионер", като "високо ерудиран музикален деец"[vi].

Академик Петко Стайнов казва за него: "Вие не знаете какво значение имаше за мене контактът с такава изключителна личност... При него се учеше музика, учеха се човешки добродетели..." [vii]

Тамара Янкова пише: "...достигнал високо призвание у нас и в чужбина като академик, народен артист, носител на високи награди, Андрей Стоянов остава верен на стремежа си да споделя непрестанно своите мисли и знания сред най-широките кръгове... С педагогически такт умееше да каже истината, без да обезкуражава"[viii].

За Лили Атанасова той е "обаятелна и надарена личност". [ix]

Ще завърша с думи на Дарина Стоянова, която живо и емоционално, само с няколко сравнения, дава възможност отново да усетим магията на двамата шуменци:

"... Те бяха оптимисти...оставаха с вярата за преходността на злото, с вярата в доброто бъдеще... До края на живота си останаха с млад дух, със стремежа още да научат, още да постигнат... Те бяха строги, принципни, с високи критерии за изкуството и гражданското поведение... И двамата бяха родолюбци. С тази радост и преданост те живяха до последния си дъх."[x]

 

Проф. д-р Милена Георгиева Шушулова-Павлова

 

[i] Стоянова, Дарина. Семейството на музиканта. (документална повест). С. 1975, с. 34

[ii] Стоянова, Дарина. Двамата братя (документална повест).С. 1980  с. 130

[iii] Горанова, Правда. Клавирното изкуство в България. София: Вулкан − 4, 1999  с. 144

[iv] Горанова, Правда. Клавирното изкуство в България. София: Вулкан − 4, 1999 с. 140-141

[v] Пак там, с. 81

[vi] Стършенов, Богомил. Андрей Стоянов на 75 години. Статия.

[vii] Стайнов, Петко. Андрей Стоянов. 100 години. − БМ, 1990/3, с.21

[viii] Янкова, Тамара. Педагогът Андрей Стоянов. По случай 90 години от рождението му. − БМ, 1980/3, с. 67

[ix] Атанасова, Лили. Андрей Стоянов. 100 години. − БМ, 1990/3, с.21

[x] Стоянова, Дарина. Семейството на музиканта. (документална повест). С. 1975